Рейтинг: 
Честно казано не очаквах много от Саша Грей. С точност едва ли бих могла да кажа дали ми харесва или не. Саша е напълно запозната с това, за което пише, именно за това секссцените са на високо ниво. Книгата е написана съвсем модерно, лесна за четене, авторката разправя всичко като човек, който ще се седне с теб на маса с питие и ще ти разказва мръснишки истории. Също толкова вулгарна, без заобиколки.
В „Обществото на Жулиет“ Саша пише откровено и без цензура за женските и мъжките сексуални фантазии, за плътските желания на тайните еротични клубове на елита. Тайните общества на извратените сексманиаци не са ми много интересни, на моменти просто прескачах редовете, за да мина на по-интересна сцена.
И ненавиждам факта, че книгата е често сравнявана с „50 Нюанса Сиво“. Не. Е.Л. Джеймс (автор на „50 Нюанса Сиво“) говори за секс по време на менструация, Саша Грей говори за това, че секса е изкуство. Разликата е кристално ясна. Не, че имам нещо против трилогията на Е.Л. Джеймс, просто реших, че трябва да си го кажем направо.
Любовта на Саша към киното е очевидна, в „Обществото на Жулиет“, където често присъстват препратки към филмите на Луис Бунюел и Орсън Уелс.
За моя голяма изненада главната героиня- Катрин я харесвам ужасно много. Може би малко преувеличавам, но мисленето й, държанието й, всичко ми се струва на място и вярно. Не бих могла гордо да кажа, че я разбрах напълно. Объркана съм. Краят на книгата е изнасилен и нелеп. Последните няколко страници са пресилено излезли извън контрол, а набързо написаният завършек ме разочарова.
Но като погледнем на нещата от добрата страна, смятам, че Саша като за първа книга се е справила близо до отлично. Не бих препоръчала книгата на по-младата аудитория (ако се налага да дам възрастова граница, то тогава бих казала под 15), но човек може да я прочете от чисто любопитство и нужда от обогатяване на сексуалните фантазии. Но категорично не смятам, че ще е от книгите, които ще копнеете да прочетете втори път.
Good Coffee and Book Reviews 