Тийн-Чиклит летни книги: Миг преди никога от Джесика Редмерски


Рейтинг: 3.5star

Много добра идея. Абсолютно непрофесионално реализиране.

Камрин Бенет е двайсетгодишно момиче, което след редица тъжни събития решава да се качи на автобус и просто да тръгне нанякъде, без никаква цел. В автобуса се запознава с 25-годишният Андрю, който пък е на път да посети умиращият си баща в Уайоминг.

Искам да кажа, че първата половина на книгата, въпреки бавният старт, е доста интересна. Ясно си личи, че е предназначена за по-младата аудитория, наблегнато е върху детайли, а писането не е сред най-сполучливите. Смятам, че авторката е прибързала с публикуването на книгата, както и че определено „Вината в нашите звезди“ е стояла в близост до нея, докато е писала. Идеята за пътешествие сама по себе си е доста вълнуваща, имам предвид.. кое момиче не би искало да тръгне на спонтанно пътешествие, да срещне невероятен млад мъж, който изглежда е тотално безгрижен? Да пътуваш без лимит, без грижи, да се почувстваш свободен?

„Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се придвижваш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот — вглежда се внимателно в мен. — Живей за момента така — казва многозначително, — все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнат, много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.“

Едно нещо е доста разкайващо, а именно това, че няма родител, който да се намеси. Разбирам, че е на двадесет и е склонна да прави, каквото си пожелае. Но, хайде де, кой родител няма да се намеси, ако детето му реши да се махне просто ей така? Безотговорният. Това, всъщност е детайл, който живее в доста от тийн книгите, с надеждата, че няма да бъде забелязан, но също така е една от причините, поради която историите често изглеждат нереалистични. Колкото до главната героиня.. Камрин е една негативна социопатка. В което, естествено, няма нищо лошо, но лично на мен главната персона ми беше антипатична. Нейният недооформен характер не допринесе с нищо, Редмерски тотално е била концентрирана върху Андрю. Който е главната причина, поради която книгата изобщо се чете.

Втората половина от историята е малко критична, склонна да предизвика спорове, а краят досетлив. Но в края на краищата, „Миг преди никога“ е приятно четиво, което не бива да пропуснете през лятото!

Advertisements

Тийн-Чиклит летни книги: Заедно на път от Сара Десен

Рейтинг2.5star

Беше ми трудно, като маниашки фен на епик фентъзи литературата, да оставя поредиците малко на страна и да започна да чета летни, тийн романчета. Но си казах „идва лято и не искам да си натоварвам главата с фантастика на макс и да рева за умиращи герои“. Така че, очаквайте цяло да ви говоря колко ми се ходи на плаж и да ви занимавам с любовни интриги.

Първата книга, която ще рецензирам е „Заедно на път“ от Сара Десен. Не знам дали съм изпуснала времето, в което тази авторката е била харесвана, но аз, съжалявайки споделям, че чак сега намерих време за нейните романи. Да обърнем внимание на корицата – семпла, придаваща летни емоции и вълнения, напълно пасваща на книгата. По-добра корица не бих могла да си представя за нея.

„За да бъде нещо истински прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за които си се борил най-много. А когато нещо е резултат на големи усилия, трябва да направим така, че да бъде още по-трудно, ако не и невъзможно, да го загубим.“

Историята на Одън, главната ни героиня, се разказва от самата нея. Родителите й са разведени и тя живее с майка си. Разводът им я наранява и тя се отдава на учене и учене и общо взето – учене. Строго възпитана дъщеря на интелигентни и стриктни родители, без детство. Социалният й живот е несъществуващ и тя няма никакви намерения да го променя, до лятото, в което заминава при баща си, който живее с новата си съпруга и новороденото си дете. Одън остава напълно разочарована, когато открива, че баща й ще работи върху новият си роман цяло лято. Това е причината, поради която Одън обръща по-голямо внимание на съпругата на баща си и бебето и разбира, че не всичко, което е чувала от майка си за тази жена е истина и именно тогава тя си позволява да се сближи с нея.

Наблюдаваме драстичната промяна на главната героиня по време на събитията, след запознанството й с големият сладур, но и реалистичният до мозъка на костите си Или. Осъзнава, че най-накрая има шанс да се измъкне от взискателната си майка и да спре да се опитва да бъде съвършена. Безгрижното и самотно момче, Или също има своите тайни и двамата се сприятеляват, тъй като споделят един и същи проблем: не могат да спят през нощта. Започват да се срещат всяка вечер и прекарват нощите, пиейки маниашки дози кафе и създавайки приключения. Плаж, рокли, велисопеди, усмивки, смях, любов и лека тъга е всичко, което можете да намерите в книгата.

Описанието на малкият град Колби е толкова реалистично и лесно приемливо като реалност, че почти можете да почувствате соленият въздух и мириса на мириса на океана пред прозореца ви. Именно заради това смятам, че авторката заслужава адмирации и популярността й е напълна обяснима.

Благодаря на Егмонт за предоставената ми възможност.