Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.

Advertisements

Принцът на тръните от Марк Лорънс

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“ 

Рейтинг: 3.5star

Има ли по-добро нещо от исторически-фентъзи книга с ненормален принц и черен хумор? Само луксозна почивка в Хаваите.

Това, на което попаднах се оказа много над очакванията ми. Първото, което трябва да поясня е, че тази книга не е за всеки. Или прекалено много ще я заобичаш или ще я намразиш. Балансът е невъзможен. Изключително интригуващо четиво. Аплодисменти на Марк Лорънс за успешното изграждане на толкова мрачен свят и изборът на психопат за главен герой.

„Принцът на тръните“ ни сервира историята на 14-годишният Йорг Анкрат, принц на Анкрат и престолонаследник. На 10 е бил принуден да стане свидетел на бруталното убийства на любимата му майка и по-малкият му брат Уилям по искане на съперническа страна. Когато баща му, кралят, избира политиката над възмездието, несправедливостта кара Йорг да избяга от Висок замък, в преследване на отмъщение като разбойник. Разбойничеството продължава четири години, през които вече нещо в него се пречупва и той се превръща в безмилостно чудовище, решен на всяка цена да спечели войната, да обедини Разделената империя и да стане император.

„Когато го убиха(брат му), майка се разпищя и онези ѝ резнаха гърлото.
Бях само на девет и много глупав, исках да спася мама и Уилям,
драпах да изляза на пътя, но тръните ме държаха здраво. Оттогава
уважавам тръните.
Тръните ме научиха на играта. Покрай тях разбрах онова, което
мрачните и сериозни чичковци, водили Войната на Стоте, така и не
бяха научили. Можеш да спечелиш играта само ако разбереш, че е
игра. Накарай един човек да играе шах и му кажи, че всяка пионка е
негов приятел. Че офицерите са му братя. Накарай го да си спомни
празничния глас на топовете в деня на голяма победа. Внуши му, че
царицата е жената, в която е влюбен. И му гледай сеира как ще
изгуби всички тях.“

Заради бързото темпо на Лорънс няма време за въвеждане, а в началото директно попадаме сред сфера на кръвожадно убийство и още тогава читателят трябва да реши дали може да преглътне графичното насилие или да пропусне вълнуващото пътуване. Историята се разказва в първо лице и по този начин следим събията през очите на самият Йорг. Това предлага уникална, донякъде обезпокоителна гледна точка, тъй като Йорг смята човешкия живот за заменим и е отворен за безброй зверства. В негова защита, екзотеричната му представа за реалността оправдава всичките му морални недостатъци, защото неговата жестокост и безсърдечност са само истинското състояние на човешката природа, а не лъжите, които хората си внушават за честта и любовта и това да бъдеш „добър човек“. Не, тези остарели представи за „цивилизовани“ хора са лъжите, заблудите на Йорг. Той наистина уважава света, който мъжете са изградили за себе си. Живота е за оцеляване и получаване на това, което желаете.

След четири години разбойничество заедно със своята банда, Йорг прави своето завръщане във Висок замък и се среща с баща си. Нещата там са се пременили, баща му има вече нова кралица, която е бременна, а малката сестра на мащехата му, привлича нежелателно вниманието на Йорг.

Дори постоянните ретроспекции между настоящето и миналото, които Лорънс използва за да разкаже доминираща част от миналото на Йорг не отвличат вниманието от книгата, тъй като авторът го прави безпроблемно.

Въпреки цялата си психопатска амбиция, принцът си остава нервиращо очарователен, което трябва да се отбележи като забележително постижение на автора. Да накараш читателите да се влюбят в главен герой, притежаващ черна душа не е лесна работа. Да се влюбят в самият дявол.

Среднощна корона от Сара Дж. Маас

ВТОРА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“

Рейтинг: 4star

„Среднощна корона” е всичко, което читателите очакваха в „Стъкления трон” но не го получиха. „Среднощна корона” е абсолютно всичко, което всеки читател на епик фентъзи литературата очаква от една такава книга. Сякаш Сара Дж. Маас е изслушала целият критицизъм към първата книга, така че е седнала и написала продължението напълно перфектно. Очаквах нещо приятно, но се радвам, че авторката ме изненада тройно повече, отколкото някога бих очаквала.

Това, което трябва да кажа е, че обичам тази книга. Обичам тази трилогия. Обичам Селена. Обичам Сара Дж. Маас.

Четенето на „Среднощна корона” премина от бални рокли и красиви принцове към летящи кинжали и магии. Сюжетът беше изключително добре построен. В началото всичко върви бавно, постепенно те подготвя за отговорите на тайните, а краят е умопобъркващ. Или с други думи, достатъчно добър, че да ме за държи до два часа сутринта, тотално забравяйки за нещата, които трябваше да свърша.

Във втората книга следим не само историята от гледната точка на Селена, но алтернативно на Дориан и Каол. Техните части са не скучни и достатъчно къси, за да видим какво точно става с тях.

Проблема на всеки вероятно в първата книга с главната героиня Селена бе, че тя е перфектна. Проблемът продължава да важи и в тази книга, но го намерих за по-толерантен, когато тя психически се разпадна. Точно така, нашата студенокръвна, невероятна Селена почти се побърква – и на мен това ми хареса. Идва момент, в който тя не спи, не се храни, плаче, чудовищно напада любимия си. Невероятно е.

„Познатият черен пламък се разпали в стомаха й, след което я обзе цялата, повлече я в яма без дъно.

Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан, бавно се изправи от стола си.”

Тези две изречения са началото на неспиращ екшън, езера от кръв и ужасяващата промяна на Селена. До сега тя не се държеше като асасин. Убиваше почти по инцидент, само когато наистина й се налагаше. Авторката обоготворява Селена, тя е една и единствената по рода си, служеща за най-могъщият крал. Чета книга за асасин, което означава, че очаквам убийства.

„Селена обаче само се усмихна, щом погледът й се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него. И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.

– Мисля, че това е ваше. – каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.”

Един от най-добрите за мен моменти, мога да си представя ясно шокираното лице на Дориан. Когато стана дума за Дориан, леката промяна в него е напълно очебийна. Да, той продължава да се държи като плашливо детенце и факта, че Селена вече не е неговата принцеса, облечена в красиви, бални рокли, а е кръвожадна убийца, която винаги е била го натъжава. Съвземи се, Дориан! Въпреки, че той е на път да бъде голяма заплаха за баща си, му е нужно още малко време да излезе покровителствено от черупката си. Но винаги ще го предпочитам пред Каол.

Капитанът на стража се държи по-скоро като майката на Селена, отколкото като неин любовник. Няма вяра в Селена, което намалява респекта ми към него. Тя е асасин, налага се да има по-големи знания в убийствата от теб,  достатъчно зряла е и е преживяла не веднъж големи трудности, ти ли ще й казваш какво да прави?

Най-изненадващото в книгата е доминирането на магията в нея. И напълно разбираемо, краят. Той те кара да си глътнеш езика и да ревеш отчаяно за третата книга. Което и направих.. и нямам търпение да я започна.

Изрично благодаря на Егмонт, затова, че ми изпратиха тази книга.

Делириум от Лорън Оливър

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕЛИРИУМ“
Рейтинг: 2.5star

Много пъти съм казвала, че харесвам антиутопии. Но точно тази книга е странна и вече теглих чертата при нея. Вероятно се дължи на това, че мъничко ме разочарова. И не защото авторката се е опитала да направи нещо ново, нали? Лорън Оливър е невероятна. Пише, описва толкова сложно-разбираемо, така че един глупак да не разбере за какво става дума. Просто ми се искаше да се беше справила по-добре със сюжета.

Колкото до него, той е леко плашещ. Намираме се в свят, в който любовта е заклеймена до такава крайна степен, че дори прошепването на думата „симпатизант“ е забранено. Любовта е болест. Описва се като заболяване, което ще те докара до смърт или най-малко до брутално психично разстройство. Възрастните, след 18 преминали през процедурата, измислена от учените, за да не се заразиш с „делириум“ a.k.a любов, са сухи, лишени от почти всякакви емоции. Симптомите са парализа на ума, невъзможност да се вземат неутрални решения, вълнение, замайване.. До 18 годишна възраст са забранени всякакви контакти на момичетата с отсрещният пол, както и обратното. Знаете ли какво имаше достатъчно в тази книга? – Напрежението. То се криеше зад всяко едно изречение. Хрумна си, че навярно това е била идеята на авторката.

Да дойдем на главната героиня. Лена е на 17 години, живее с леля си. Обикновено, срамежливо момиче, което с нетърпение чака процедурата да се осъществи, за да заживее нормално и без страх.  Но точно това, от което най-много се страхува се случва и тя се влюбва в неизлекуван. Характеризирането на Лена е точно и реалистично, докато това на Алекс – момчето, в което тя се влюбва – ми се стори кухо. Беше по-скоро пример за днешните YA очаквания на любовен интерес- сталкърско, с тъжна предистория. Въпреки това, той е адски сладък и милъчък. Идва ти да го хванеш за бузите.

Друг аспект, който ме изнерви беше игнорирането на определени подтеми, които бяха включени в историята. Обърнато е голямо внимание на „забранената любов“, а ми се искаше да има по-дълбоко разбиране на обществото и по реалистично разяснена история. Но не виня Лорън, тя си е невероятна.

Призоваването от Кели Армстронг

prizovavaneto2КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг: 3star

Мога ли да се оплача от корицата? Като я погледне човек си мисли, че най-вероятно става въпрос за поредното магическо клише и не е особено привлекателна. Също така самата книга я подценявах, преди да бях започнала да я чета, но тя ме изненада с доста интересен и дори страховит сюжет. Да минем към него, без заобиколки.. В деня, в който Клои получава първата си менструация започва да вижда призраци. В училището за изкуство, което посещава изпада в бурна истерия, когато брутално обгорял мъж започва да й говори, след което затварят главната героиня в дом за  психично нестабилни тинейджъри и й поставят диагноза „шизофрения“. Тя отказва да приеме случилото се и единственото, което иска е да излезе от този център съвсем нормална. Дори се опитва да се сприятели с останалите деца, които на свой ред изглеждат напълно добре, но призраците не я оставят дори тук на мира. Постепенно тя открива, че всеки в центъра има паранормални способности. Привлечена е от чаровният Саймън, но той върви в комплект с неговия огромен и груб брат Дерек. Клои е момиче, влюбено във филмите и мечтите си. Именно моментите, в които тя се опитва да си представи случващото й се като филм ме накара да я харесам още повече, ако питате мен. След период от време и съмнителни случки, самата Клои започва да вярва, че е шизофреничка и че халюцинациите и параноята вървят ръка за ръка с нея. Размишляванията й не са натрапчиво написани и мислите й са по-скоро подканващи и читателят да се замисли.

„Ако видя на пътя си две момчета, едното в инвалиден стол, а другото да си говори само, на кого ще се втурна да помогна да отвори вратата? И кого ще заобиколя, защото не искам да се срещнем?“

Трилогията е предназначена за по-младите, а творчеството на авторката е много разнообразно, с непринуден разказвачески подход. Определено мисля да я продължа, защото кой не обича истории с духове, полтъргайсти и вещери?

Демонично стъкло от Рейчъл Хокинс

pic

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХЕКС ХОЛ“

Рейтинг: 2.5star

Няма много за казване, продължавам да чета трилогията, предимно поради респекта ми към авторката. След като така или иначе съм започнала една книга ми е трудно да я оставя, колкото и банална и бозава да  ми се струва. Софи си мислеше, че е вещица, както и всички читатели мислеха, че това бе причината тя да бъде пратена в „Хеката“. Оказа се, че всъщност е един от двамата демона, скитащи по света, а другият й е баща. След като като никога не го е веждала, първата им среща в училището ми се стори странна и примитивна. Предвид характера й, очаквах да избухне, да се ядоса(нали уж беше негова вина, че тя е в това училище?!!) а се държа така сякаш това е нещо, което й се случва всеки ден. И на всичкото отгоре, колкото и голяма заплаха да са силите й, не разбрах защо искаше да се подложи на рискован ритуал, чрез който Съветът в Лондон ще премахне способностите й. Ай, да не се будалкаме нормалните хора какво ли не биха направили за такива сили, а тя смята, че трябва да се отърве от тях? Сериооозно?

Когато обаче пристига в Лондон, с цел да прекара лятото си с баща си, заедно с Кал и Джена се сблъсква с приятелите на баща й, двама от които са Ник и Дейзи, които също са демони, ала никой не знае за тях, а този, който е изпратен да я убие от ордена на Окото е Арчър Крос.

Сюжетът има много обрати, имаше постепенни обрати и завои. Имах някакви предчувствия в началото на книгата, а в края страховете ми бяха потвърдени. Докато има книги, които са също са предсказуеми, но го правят експертно и благодарение на това не губят читатели, „Демонично стъкло“ опита, но се провали. Повечето действия се развиват чак в края на книгата и има доста ненужни информации, които са досадни. А Софи беше по-спокойна във втората книга, но се държа като егоистка през повечето време.

Самата романтика между Арчър и Софи изглежда нереална и въпреки, че се запознаха в първата книга и прекарах известно време заедно, във втората книга няма нужните чувства и описания.

Хекс Хол от Рейчъл Хокинс

154669_b

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХЕКС ХОЛ“

Рейтинг: 2.5star

Анотацията гласи: Шестнайсетгодишната Софи не е скучна зубрачка, както изглежда на пръв поглед. Преди три години е открила способностите си на вещица, освен това знае, че баща й също е вещер. И макар да е обещала никога да не прави магии, не се стърпява и решава да помогне на една съученичка в беда… за да й причини неволно още по-големи проблеми. За наказание я изпращат в мистериозното училище „Хекс Хол”. Там учат всички не особено примерни и неприлично специални тийнейджъри. Ако още не сте се сетили – става дума за вещици, магьосници, зооморфи и вампири. Учителите също са специални – преподавателят по литература например е вампирът лорд Байрон. офи решава да бъде себе си, т.е. своенравна и устата дори и в „Хекс Хол”. Още първия ден си харесва един страхотен вещер, среща смахнат призрак и си спечелва врагове – трите най-готини мацки в „Хекс Хол”, които изглеждат като супермодели, но се държат адски гадно. Най-лошото е, че неизвестен хищник започва да напада учениците, а първият заподозрян е нейната единствена приятелка. И докато зловещите убийства зачестяват, Софи се подготвя да се опълчи срещу древен орден, създаден, за да унищожава тийнейджъри със специални способности и най-вече такива като нея.

Не знам какво ме прихвана и защо по дяволите се захванах да чета трилогия с вещици, летящи метли, зли демони, върколаци, вампири, феи.. Момент на мълчание за загубата на време. Предчувствах, че книгата не е за моята вече пълнолетна милост, но я започнах съвсем внезапно и няма как да не й направя ревю. Първата книга е шантава комбинация от „Mean Girls“ филма и поредицата „Училище за вампири“. С разликите, че от „Хекс Хол“ би излязъл по-добър филм и главната героиня е много по-яка. (аз думата яка ли употребих в рецензиите си??) Без да се лъжем трилогията става за развлечение, но несъмнено не е от книгите, които „биха променили живота ви“.

Както вече казах, главната героиня Софи е саркастичен и забавен персонаж и всички герои са щури, общо взето нищо естествено и нормално няма в книгата. Освен привързаността на Софи към майка й и обратно, естествено.  Написана е лека и лесна за четене и възприемане, поради което твърдя мисля, че е за по-младата аудитория.