Тийн-Чиклит летни книги: Лесна от Тамара Уебър

Рейтинг: 2star

Има доста неща в книгата, които са негативни, но я препоръчвам въпреки всичко. Причината е, че книгата е с добра идея и важно съобщение, а именно, че сексуалното насилие никога не е вина на жената. Но добрият замисъл не извинява ужасното характеризиране, нереалистичните сюжетни детайли или евтиното писане.

Нека се запознаем с главната героиня Жаклин. Глупава персона, няма какво да се лъжем. След един купон става почти жертва на изнасилване от страна на Бък – може би най-неочакваният за нея човек -, когато се появява мистериозният непознат и прави  нападателя на каймак. Реакцията на главната героиня в този момент е  абсурдна, но нека не я нападаме миличката толкова, все пак току що беше на път да бъде сексуално нагрубена! Но това изглежда, не повлиява нито на мислите й, нито на поведението й. Не показва никакъв страх или свръхчувствителност, освен, когато е очи в очи с нападателя. Емоциите й след главното нападение никак не изглеждат естествени. Едва няколко дена след нападението да всъщност мисли да спи с момчето, по което точи лиги и за бившото си гадже, с което е била заедно в продължение на три години и който е бил причината, поради която тя се е записала  в този колеж.

Когато Бък я напада втори път, тя дори не проявява нуждата да го докладва, да се оплаче. Напротив, отива доброволно на парти, на което знае, че Бък ще присъства. Останах разочарована, затова смятам, че читателят трудно ще се свърже с характера на Жаклин.

„— Избрах да бъда с теб. Това решение не бе никак трудно, Жаклин — промълви той и се откъсна от мен, за да се взре в очите ми. — Оказа се лесно. Невероятно лесно.“

Сега да дарим с внимание малко и главният герой. Люкас е спасителят на Жаклин, момчето, което пребива Бък, който се опита да я изнасили. Люкас е момчето, което преследва Жаклин още преди да се запознали. Люкас е винаги на точното място в точното време. Люкас кара

мотоциклет и с удоволствие раздава юмруци. Люкас има невероятни

татуировки и пиърсинги. Люкас е класическото лошо момче с трагичното минало. Следвайки правилата на Young Adult литературата, главният герой никога не е имал сериозна връзка, въпреки честите му забивки.

Тамара Уебър пише на ниво, но не дава никаква информация за местоположението, което кара историята да изглежда нереалистична. Също така има предостатъчно излишни сцени, които с нищо не подтикват историята да продължи.

Смятам, че е „Лесна“ е бързо четиво, което би се харесало на доста хора от младата аудитория и приемлива за лятото.

Тийн-Чиклит летни книги: Миг преди никога от Джесика Редмерски


Рейтинг: 3.5star

Много добра идея. Абсолютно непрофесионално реализиране.

Камрин Бенет е двайсетгодишно момиче, което след редица тъжни събития решава да се качи на автобус и просто да тръгне нанякъде, без никаква цел. В автобуса се запознава с 25-годишният Андрю, който пък е на път да посети умиращият си баща в Уайоминг.

Искам да кажа, че първата половина на книгата, въпреки бавният старт, е доста интересна. Ясно си личи, че е предназначена за по-младата аудитория, наблегнато е върху детайли, а писането не е сред най-сполучливите. Смятам, че авторката е прибързала с публикуването на книгата, както и че определено „Вината в нашите звезди“ е стояла в близост до нея, докато е писала. Идеята за пътешествие сама по себе си е доста вълнуваща, имам предвид.. кое момиче не би искало да тръгне на спонтанно пътешествие, да срещне невероятен млад мъж, който изглежда е тотално безгрижен? Да пътуваш без лимит, без грижи, да се почувстваш свободен?

„Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се придвижваш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот — вглежда се внимателно в мен. — Живей за момента така — казва многозначително, — все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнат, много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.“

Едно нещо е доста разкайващо, а именно това, че няма родител, който да се намеси. Разбирам, че е на двадесет и е склонна да прави, каквото си пожелае. Но, хайде де, кой родител няма да се намеси, ако детето му реши да се махне просто ей така? Безотговорният. Това, всъщност е детайл, който живее в доста от тийн книгите, с надеждата, че няма да бъде забелязан, но също така е една от причините, поради която историите често изглеждат нереалистични. Колкото до главната героиня.. Камрин е една негативна социопатка. В което, естествено, няма нищо лошо, но лично на мен главната персона ми беше антипатична. Нейният недооформен характер не допринесе с нищо, Редмерски тотално е била концентрирана върху Андрю. Който е главната причина, поради която книгата изобщо се чете.

Втората половина от историята е малко критична, склонна да предизвика спорове, а краят досетлив. Но в края на краищата, „Миг преди никога“ е приятно четиво, което не бива да пропуснете през лятото!

Изборът от Кийра Кас

-1-

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3.5star

Когато намират писмото в пощенската кутия всички в семейството се радват, освен главната героиня – Америка Сингър. Важното писмо съдържа покана за Изборът. Това е томбола, от която 35 момичета биват избрани да се съзтезават за сърцето на принца на Илеа. Илеа е държава в бъдещето, която е приела монархическа форма на управление. Народа е разделен на 8 касти, при които най-низшите са осма каста, много ясно, че има и бунтовници, недоволни от този начин на живот. Главната героиня подава документи, по настояване на семейството, особено майка й е пълна с надежди, тъй като в случай, че изтеглят името на дъщеря й ще започнат да получават определена сума пари. Америка не очаква да бъде една от избраните, но в следващия момент вече се намира в самолета, пътуваща към двореца.

Ако има една книга, която е определена само за жени, то това е Изборът на Кийра Кас. Също така ако има една книга, която ще накара една жена да се почувства грозна, то това отново е Изборът. Външната красота като че ли е главната тема в книгата. То толкова много се говори за красотата на главната героиня, че в един момент си казваш „какво по дяволите“. Ако трябваше да опиша книгата с две думи, те биха били: бляскавост и красота. Но е типичната тийн книга – първа любов, сълзи раздяла, създаване на приятелство, гадни номера от някоя самовлюбена, любовни тръпки, вълнения. Добре са обяснени ситуациите, в които момичетата, също като в нашето време, се опитват настоятелно да спечелят вниманието му. Но Америка е достатъчно правилно разсъждаваща и неотстъпваща мнението си, че да не последва стъпките на останалите. Именно това се харесва на младият принц Максън. (ама аз ви казах, че тия дни ме гонят принцове) Той е джентълмен, свикнал да се държи дипломатично и се опитва да действа като баща си, но му е писнало от неутралността на мнениите и преценките му. Първата им среща му среща с Америка ми беше адски забавна а това, че тя беше напълно искрена с него ми хареса и това прерастна в мечтаното приятелство. Двамата ми бяха толкова милички, че исках да вляза в книгата и да ги дръпна за бузите и да им говоря като на бебета (бу-бу-бу-би максиии, бу-бу-бу-бу).

Препоръчвам поредицата на всички момичета, които ценят мечтите си и обичат лукса. (да, аз съм една от тях) Следващите части са: Елитът и Единствената

Обсидиан от Дженифър Л. Арментраут

o1

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУКС“ 

Рейтинг: 3star

Бях забравила какво е чувството да четеш книга, разбирайки всички нейни думи. Не бях чела български превод от три месеца и и определено ми подейства успокояващо. Особено след като в книгата, с която приключих главната героиня е също коментатор на книги ме подсети, че аз също съм притежател на не толкова популярен блог.

Обсидиан, първата книга от поредицата Лукс – седем часа и три кафета.

Не отричам, че съм фен на фантастиката и напредналият фентъзи жанр, именно затова без да прочета каквото и да е резюме на съответната книга, четях в очакване на вампири, върколаци, вероятно и зли магьосници, но точна такава тематика на очаквах. Разгорещи ме същото приятно чувство, както когато намериш някоя стара английска песен, която е много хубава, но не известна (да, да знам). Всичко започва клиширано: нов град, ново училище, нови приятели, страшно красивият, но ненормално арогантен съсед и неговата не по-малко жизнена сестра, които са красиви, остроумни, бла-бла.

И ето я нашата типично задръстена, главна героиня, която впечатлява с понякога ненужният сарказъм и разбира се златната корона на баналностите: бозавото отричане на привличане. Не бях подготвена за такава тема. Виж, сюжета страшно ми напомняше на „Здрач”. Осъзнах че, Деймън и Кейти в главата си ги сравнявах с Едуард и Бела през цялото време. Кейти има абсолютното същото чувство за самодоказване като Бела. Имаше няколко сцени, които адски ми напомняха на историята с вампирите, но може точно тя да е вдъхновила авторката за тази история, може ли да знаем. Но пък обичам клишетата. Знаеш как ще свърши всичко, но продължаваш да тръпнеш в очакване на „онзи момент”, със самодоволна усмивка следиш случващото се. Всичко е заради тръпката, разбира се. Но ако игнорираме това, съм напълно убедена, че в следващите книги ще бъде коренно променена историята. Да благодарим на всички ангели и свръхестествени същества, че няма знак за поява на любовен триъгълник. Все още.

Като човек, обичащ паранормалното, когато разбрах, че става въпрос за извънземни (не давам пет пари в момента за спойлерите, защото няма как да не коментирам това) меко казано полудях. Казах си „най-накрая някой да засегне точно тази тема в тийн книга”. Бяха казани толкова верни неща в книгата, че имах чувството, че някой бе изписал моите мисли в нея. Написана е доста простовата на моменти, но лека за четене, без излишна бъркотия, а думите на Деймън не веднъж ме накараха да си помисля „по дяволите, защо нямам такъв съсед аз”. И не, той не се превръща  в котенце накрая, при положение, че през цялото време е бил задник, спокойно. Остава си задник и накрая. Интересни и изключително забавни на моменти герои. Струва ли си книгата? Струва си. Бих ли прочела останалите книги от поредицата? Абсолютно.

А часът е 3:30 сутринта, а аз пиша проклето ревю.