Принцът на тръните от Марк Лорънс

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“ 

Рейтинг: 3.5star

Има ли по-добро нещо от исторически-фентъзи книга с ненормален принц и черен хумор? Само луксозна почивка в Хаваите.

Това, на което попаднах се оказа много над очакванията ми. Първото, което трябва да поясня е, че тази книга не е за всеки. Или прекалено много ще я заобичаш или ще я намразиш. Балансът е невъзможен. Изключително интригуващо четиво. Аплодисменти на Марк Лорънс за успешното изграждане на толкова мрачен свят и изборът на психопат за главен герой.

„Принцът на тръните“ ни сервира историята на 14-годишният Йорг Анкрат, принц на Анкрат и престолонаследник. На 10 е бил принуден да стане свидетел на бруталното убийства на любимата му майка и по-малкият му брат Уилям по искане на съперническа страна. Когато баща му, кралят, избира политиката над възмездието, несправедливостта кара Йорг да избяга от Висок замък, в преследване на отмъщение като разбойник. Разбойничеството продължава четири години, през които вече нещо в него се пречупва и той се превръща в безмилостно чудовище, решен на всяка цена да спечели войната, да обедини Разделената империя и да стане император.

„Когато го убиха(брат му), майка се разпищя и онези ѝ резнаха гърлото.
Бях само на девет и много глупав, исках да спася мама и Уилям,
драпах да изляза на пътя, но тръните ме държаха здраво. Оттогава
уважавам тръните.
Тръните ме научиха на играта. Покрай тях разбрах онова, което
мрачните и сериозни чичковци, водили Войната на Стоте, така и не
бяха научили. Можеш да спечелиш играта само ако разбереш, че е
игра. Накарай един човек да играе шах и му кажи, че всяка пионка е
негов приятел. Че офицерите са му братя. Накарай го да си спомни
празничния глас на топовете в деня на голяма победа. Внуши му, че
царицата е жената, в която е влюбен. И му гледай сеира как ще
изгуби всички тях.“

Заради бързото темпо на Лорънс няма време за въвеждане, а в началото директно попадаме сред сфера на кръвожадно убийство и още тогава читателят трябва да реши дали може да преглътне графичното насилие или да пропусне вълнуващото пътуване. Историята се разказва в първо лице и по този начин следим събията през очите на самият Йорг. Това предлага уникална, донякъде обезпокоителна гледна точка, тъй като Йорг смята човешкия живот за заменим и е отворен за безброй зверства. В негова защита, екзотеричната му представа за реалността оправдава всичките му морални недостатъци, защото неговата жестокост и безсърдечност са само истинското състояние на човешката природа, а не лъжите, които хората си внушават за честта и любовта и това да бъдеш „добър човек“. Не, тези остарели представи за „цивилизовани“ хора са лъжите, заблудите на Йорг. Той наистина уважава света, който мъжете са изградили за себе си. Живота е за оцеляване и получаване на това, което желаете.

След четири години разбойничество заедно със своята банда, Йорг прави своето завръщане във Висок замък и се среща с баща си. Нещата там са се пременили, баща му има вече нова кралица, която е бременна, а малката сестра на мащехата му, привлича нежелателно вниманието на Йорг.

Дори постоянните ретроспекции между настоящето и миналото, които Лорънс използва за да разкаже доминираща част от миналото на Йорг не отвличат вниманието от книгата, тъй като авторът го прави безпроблемно.

Въпреки цялата си психопатска амбиция, принцът си остава нервиращо очарователен, което трябва да се отбележи като забележително постижение на автора. Да накараш читателите да се влюбят в главен герой, притежаващ черна душа не е лесна работа. Да се влюбят в самият дявол.

Поредицата Академия за вампири от Ришел Мийд

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“ 

Рейтинг: 3.5star

След всичката вече отминала мания по тази поредица и невъзможно дълго притискане от страна на една моя приятелка с думите, че „приличам на Роуз Хатауей“, при положение, че аз си нямах никаква идея какво представлява това момиче, се наканих да прочета поредицата и на всичко отгоре завърших всичките пет от шест книги, смятам да си дам малко почивка и след това да допрочета и последната от поредицата. Вероятно и от това се подразбира, че всъщност заобичах „Академия за вампири“, и ме е срам, че го признавам. Но това бяха първите книги, които прочетох от  Ришел Мийд и мога да несъмнено да кажа, че й се възхищавам за измислените герои. Забавен е фактът, че изгледах преди няколко месеца филма, който излезе на големия екран, подценявайки вътрешно темата и сюжета, мислейки, че това е поредният свръх вампирски буламач. Както и предполагах филма бе нищо в сравнение с книгата. Единственият огромен плюс на филма бе това, че бяха допринесли и изпипали толкова добре героите.

Rose Hathaway

Авторката определено си я бива в това,  което прави, отворила е друга вратичка към света на вампирите, ако мога да се изразя сладникаво. Началото на всяка една книга е агонизиращо бавно. Сюжетът е следният: Освен обикновените и напълно скучни хора естествено, че съществуват новите морои-смъртни вампири, дампири и стригои. Мороите владеят магиите със земните елементи, дампирите – полу хора, полу вампири посвещават живота си на мороите като техните пазители. Разбира се, защо да няма училище, което да събере всички тези същество на едно и също място? Тази роля играе академията „Свети Владимир“. Две години след бягството на Роуз Хатауей(в случая главната героиня), която е дампир, копнеещ да стане личен пазител на своята най-добра приятелка и също моройска принцеса, последна от рода Драгомир – Лиса. Роуз е сприхава, амбициозна, самоуверена, понякога адски дразнеща, тя е от онези герои, които мразиш, но пък незнайно защо симпатизираш. Не е безстрашна, но е смела. Някои подточки от темата на историята на вампирите, дампирите и стригоите ми се стори недоизмислена, сякаш авторката просто е изкълпила някаква история, само защото при първа мисъл й се е сторила вълнуваща.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Lissa Dragomir

Рейтинг3star

Роуз е хлътнала по нейният ментор и учител – Димитрий и твърдо смята, че чувствата й не са едностранни, но няма с какво да го докаже. Но романтиката между тях двамата е бозава, скучна и еднообразна. Димитрий е мъж, който действа уж винаги по правилният наин, въпреки импулсите. Във втората книга се наблюдява леката промяна в държанието й и си остава интересен разказвач, но толкова често проявява егоизъм и толкова бавно схваща какво се случва около нея, че читателят първи предполага какво ще се случи, още преди на главната героиня да й е хрумнало. Често ми доприискваше да вляза в книгата и да я хвана за косата и отпратя в стената, а съм против всякакъв вид агресия(???). Докато същото не се отнася за Лиса. Тя е пълната противоположност на Роуз. Мила, сдържана, страда от депресия в началото на поредицата, поради смъртта на брат й и родителите й, така че единственият човек, който й остава е Роуз, която всъщност е била в същата кола с тях и на практика умряла, но със силата, която Лиса притежава успява да си върне най-добрата приятелка. Лиса е такова русо бебче, кой би искал да й причини нещо? Тя е родена за да бъде кралица.  Одобрявам и подкрепям с две ръце връзката й с Кристиан Озера (би трябвало да се преведе Крисчън, но често преводачите са непохватни). Той е също е  морой, но родителите му са избрали да бъдат стригои, заради което той е постоянно е пренебрегван от по-властните, дете, страдащо заради постъпките на родителите си. Та той също е едно невероятно бебче като Лиса, заслужава много повече от това, което получава. 😦 Остроумен и саркастичен е, често импулсивен и голям инат. Двамата с Лиса са от онези дразнещо сладките двойки, на които хем се радваш, хем искаш да се махнат от очите ти.

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Christian Ozera

Рейтинг: 3star

 Третата книга е далеч по-реалистична и добре, Ришел Мийд е засилила играта на фронта, хехех. Сюжет, темпо, стил, характеризиране, романтика, всичките те получават значително подобрение. Роуз получава доза зрялост и изцепките й намаляват. Най-добрият й приятел Мейсън, умира и тя се чувства отговорна за това, след време си мисли, че полудява, виждайки духове навсякъде, където отиде. Ето точно тази подточка ми се стори адски нелепа и недоизчерпана. В смисъл, има я цялата тази врява около стригоите и живите същества, защо трябва да се включват и духове? Абсурдно е и необходимо е. Но пък за сметка на това екшъна никога не престава да заема позиция. Във всяка една от книгите има определени kick-ass сцени, които са достатъчно добре описани, за да успеят да те вкарат някъде там по средата на мятащите се колове като невидим наблюдател.

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 2star

Колкото и не харесвам скучният Димитрий Беликов, авторката наистина се гаври с него, превръщайки го в стригои. Такъв силен и отговорен мъжага, се превръща в пребледнял, отвратителен стригои. И тъй като двамата  си бяха обещали единият от тях ако се превърне в самото Зло, другият да го убие, за да не го оставя да се скита из света като лош вампир. Сюжетът в „Кръвно обещание“ върви измъчващо бавно, изпълнен е със сумати необходими и ненужни герои, които нямат кой знае каква запомняща се роля в цялата схема. В един момент бях започнала да прескачам страници, за да стигна до нещо, което си струва да се прочете. Разделена е на две части: Ейвъри/Лиса в академията и Роуз в Русия, търсеща Димитрий. Роуз се среща и с баща си – Ейб, който е важна клечка сред мощениците. Историята е умело преплетена, но толкова скучнните случки са компенсирани от красивият край на книгата.

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 3star

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Тези три звезди книгата заслужи единствено заради една осъществяването на една дългоочаквана сцена с Ейдриън и Роуз. О, кой е Ейдриън? За малко да забравя, най-красивото съм запазила за последно.

Добрата новина е, че „Духовна Връзка“ е по-добра от „Кръвно обещание“, така че си поемете дълбоко дъх. Но, има и лоши новини. Характерът на Роуз става хит в тази книга. Темпото е доста бързо, така че не ти остава време да се отгечиш. Има три главни точки в книгата: a) Изпита на Роуз; b) Спасяването на Виктор Дашков; c) Битката с Димийтрий.

Има неща в книгата, които ми се искаше да не бяха получавали такова внимание, като партита, семейни посещания и т.н. Но след като Ейдриън заема важна роля в книгата, не може да те да не са включени, разбирам. Господин Ейдирън Ивашков – морой, имащ духовни сили и племенник на кралица Татяна, идва от значително богато семейство. Пуши, пие и купонясва доста често, но на място с това е и саркастичен, самоуверен и плува в басейн от жени, които биха му се залепили. (аз също влизам в този списък, няма какво да се лъжем 🙂 ) След запознанството им с Роуз във втора книга, (искам да вмъкна точно тук, че е изключително невъзпитано от страна на авторката да ни лишава от Ейдриън в първата книга, както и във филма, не е честно и не е знак на добро възпитание да си играеш с чувствата на читателя) той сравнително бързо се влюбва в нея и тъй като е склонен към пристрастяване, се привързва прекалено много. И тя, Роуз малката кучка се възползва от това и взема пари от него, за да отиде в Русия.(??!???!?!?!?!) След завръщането си в Академията, започва връзка с него, при положение, че знае, че няма начин да не мисли за Димитрий през цялото време. Но не е само това. Също така изпозлва кредитната му карта след като измъква Виктор Дашков от затвора и за да намери брат му отива в Лас Вегас с приятели, без да спомене за нищо от това на Ейдирън, който формално й се води приятел. И сега някой да ми каже една причина, поради която да я респектирам? Да не споменавам шумното обясняване на любов към Димитрий? Ако имах начин да си поговоря с Роуз, щях да й кажа само:

Имаше аспекти, които както се вижда ме дразниха, но поредицата е хубаво приключение. Страх ме е да прочета последната книга, тъй като леко си спойлнах, прочитайки това-онова и разбрах, че Роуз успява все пак да съсипе Ейдирън психически. И да си заживее щастливо с нейният Димитрий. ПФ, Ейдирън и без това заслужава много по-добра от нея. Във всеки случай, „Академия за вампири“ е предназначена за младата аудитория и ако не харесвате вампири и саркастични герои, определено не е за вас.

Впрочем, трябва да поговря с приятелката ми и да обсъдя темата с „приликата“ ми с Роуз. Аз не съм толкова неприятна.

Или поне се надявам.

Елитът от Кийра Кас

-2-

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3star

“Елитът” е продължение на „Изборът” от Кийра Кас. Царствената история продължава много по-вълнуващо. Америка е една от шестте останали момичета, заедно с нейната най-добра приятелка – блондинката Марли. Бих могла да кажа, че „Елитът” ми харесва много повече от първата книга, може би поради това, че е обърнато по-голямо внимание на чувствата на героинята и описанията са сравнително по-дръзки и по-ясни. Направи ми впечатление, че ролите светкавично се размениха и Максън беше този, който се отчужди от Америка. Авторката буквално беше изрецетирала причината за повечето любовни терзания и в наше време:

„Докато аз се бях тревожила, че Максън ще ме изостави, Аспен се беше тревожил, че аз ще изоставя него.”

Разпознавате ли ситуацията? Както и да е, Америка е предостатъчно объркана, когато забелязва сближаването на Крис, една от малкото останали участнички и пленителният принц Максън и това значително я притеснява. Чувство на неописуема ревност и непосилен гняв я обзема, когато Америка след всичките обещания и мили думи на принца, тя го заварва с най-голямата си съперничка. След което тя, предизвикана от яростта си, действа напълно импулсивно и се проваля в очите на краля. Въпреки всичките отзиви на сина си, кралят е напълно решен да не допуска Америка да бъде избраната за принцеса. Докато кралят е напълно пленил всички с жестокостта си, кралицата е в напълно приятелски отношения с момичетата от Елита.

Интригите прехвърлят границите, а романтиката е във вихъра си. Но въпреки това Америка се двоуми, та двоуми. Нерешителността на героиня и люшкането й между двамата – Максън и старата й любов Аспен ме разочарова. Не мога и да не я критикувам, във всеки случай. Няма значение колко усърдно се опитва Кийра Кас да накара читателите да се влюбят в Америка с нейните забавни закачки и нейният остър език, който ми допада често главната персона ми се струва несъобразително инатлива и изпълнена с недиректен фалш. Мисля, че още е рано да се агрументирам, но искрено се надявам след края на третата книга от поредицата: Единствената, мнението ми да се промени.

Изборът от Кийра Кас

-1-

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3.5star

Когато намират писмото в пощенската кутия всички в семейството се радват, освен главната героиня – Америка Сингър. Важното писмо съдържа покана за Изборът. Това е томбола, от която 35 момичета биват избрани да се съзтезават за сърцето на принца на Илеа. Илеа е държава в бъдещето, която е приела монархическа форма на управление. Народа е разделен на 8 касти, при които най-низшите са осма каста, много ясно, че има и бунтовници, недоволни от този начин на живот. Главната героиня подава документи, по настояване на семейството, особено майка й е пълна с надежди, тъй като в случай, че изтеглят името на дъщеря й ще започнат да получават определена сума пари. Америка не очаква да бъде една от избраните, но в следващия момент вече се намира в самолета, пътуваща към двореца.

Ако има една книга, която е определена само за жени, то това е Изборът на Кийра Кас. Също така ако има една книга, която ще накара една жена да се почувства грозна, то това отново е Изборът. Външната красота като че ли е главната тема в книгата. То толкова много се говори за красотата на главната героиня, че в един момент си казваш „какво по дяволите“. Ако трябваше да опиша книгата с две думи, те биха били: бляскавост и красота. Но е типичната тийн книга – първа любов, сълзи раздяла, създаване на приятелство, гадни номера от някоя самовлюбена, любовни тръпки, вълнения. Добре са обяснени ситуациите, в които момичетата, също като в нашето време, се опитват настоятелно да спечелят вниманието му. Но Америка е достатъчно правилно разсъждаваща и неотстъпваща мнението си, че да не последва стъпките на останалите. Именно това се харесва на младият принц Максън. (ама аз ви казах, че тия дни ме гонят принцове) Той е джентълмен, свикнал да се държи дипломатично и се опитва да действа като баща си, но му е писнало от неутралността на мнениите и преценките му. Първата им среща му среща с Америка ми беше адски забавна а това, че тя беше напълно искрена с него ми хареса и това прерастна в мечтаното приятелство. Двамата ми бяха толкова милички, че исках да вляза в книгата и да ги дръпна за бузите и да им говоря като на бебета (бу-бу-бу-би максиии, бу-бу-бу-бу).

Препоръчвам поредицата на всички момичета, които ценят мечтите си и обичат лукса. (да, аз съм една от тях) Следващите части са: Елитът и Единствената