Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.

Мрак от Джилиан Флин

Рейтинг: 3star

Нали знаете тези книги, които докато ги четете имате различни теории, относно края, въпреки че знаете, че книгата ще ви изненада. Е, „Мрак“ е една от тях.

Книгата, макар и на пръв поглед да лъже, никак не е евтино книжле, с недоизмислен сюжет. Напротив, „Мрак“ съдържа невероятна черна атмосфера, неспиращо напрежение и героиня, с изключително мрачен характер. Не блести, но се отличава от повечето трилъри. Трилърите са едни от най-сложните за писане жанрове, защото читателят е буквално твоят враг. Феновете на този жанр, ще анализират всичко, докато четат и ще се опитат да дешифрират мистерията, преди главният герой в книгата да го е направил. Един автор за да успее да извади нещо изненадващо, също така и съвсем реално и убедително в края на краищата трябва да има талант. Джилиан Флин определено го притежава.

В „Мрак“ проследяваме историята на Либи Дей, която помага на брат си да влезе в затвора, когато е на 7. Либи е студена, цинична, параноична, нещо като клептоман и странно чувствителна в същото време. Сега, когато е в трийсетте, тя няма пари, нито работа и живее на улица, която дори няма име. Точно когато е на ръба на отчаянието, се запознава с младият Лайл, който й предлага работа, в която от нея се изисква да бъде себе си. Да се появи преди група ненормалници, занимаващи се с разследване на известни престъпления, отдавна забравени от полицията като Либи Дей – малкото, вече порастнало момиченце, оцеляло при клането във фермата Кинаки в Канзас и да говори за случилото се. Първата й среща с тази група не протича така, както очаква. Групата стриктно вярва, че Бен Дей – брат й, е невинен и Либи бива нападната с шокиращи твърдения, които я карат да отвори старата книга и сама да продължи с разследването, с надеждата да открие истинският убиец на семейството й.

„Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън – месеста и тъмна – и тупнала на пода, та да я стъпчете.“

Изумителна проява на стил и невероятно разкриване на загадката, според мен. Но в крайна сметка, това, което всъщност прави историята стабилна е, че има мънички парченца доброта, вградени в нея. Но не искам да ви подведя, все пак това е трилър и няма да завърши с летящи понита. Но има моменти и детайли, които правят героите „хора“: Любовта на Пати към децата й, неопетнена, въпреки чувстото й на провал, желанието на Бен за прошка и помирение, чувството на Либи за лоялност към собствената й кръв.. „Мрак“ позволява на читателя да изпитва различни чувства от всцепененост.

Причината да правя ревю на тази книга е, че през май ще бъде екранизирана, в главните роли с Chloé Grace Moretz, Charlize Theron & Nicholas Hoult. Препоръчвам да прочетете книга, преди да излезе на големият екран.

Среднощна корона от Сара Дж. Маас

ВТОРА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“

Рейтинг: 4star

„Среднощна корона” е всичко, което читателите очакваха в „Стъкления трон” но не го получиха. „Среднощна корона” е абсолютно всичко, което всеки читател на епик фентъзи литературата очаква от една такава книга. Сякаш Сара Дж. Маас е изслушала целият критицизъм към първата книга, така че е седнала и написала продължението напълно перфектно. Очаквах нещо приятно, но се радвам, че авторката ме изненада тройно повече, отколкото някога бих очаквала.

Това, което трябва да кажа е, че обичам тази книга. Обичам тази трилогия. Обичам Селена. Обичам Сара Дж. Маас.

Четенето на „Среднощна корона” премина от бални рокли и красиви принцове към летящи кинжали и магии. Сюжетът беше изключително добре построен. В началото всичко върви бавно, постепенно те подготвя за отговорите на тайните, а краят е умопобъркващ. Или с други думи, достатъчно добър, че да ме за държи до два часа сутринта, тотално забравяйки за нещата, които трябваше да свърша.

Във втората книга следим не само историята от гледната точка на Селена, но алтернативно на Дориан и Каол. Техните части са не скучни и достатъчно къси, за да видим какво точно става с тях.

Проблема на всеки вероятно в първата книга с главната героиня Селена бе, че тя е перфектна. Проблемът продължава да важи и в тази книга, но го намерих за по-толерантен, когато тя психически се разпадна. Точно така, нашата студенокръвна, невероятна Селена почти се побърква – и на мен това ми хареса. Идва момент, в който тя не спи, не се храни, плаче, чудовищно напада любимия си. Невероятно е.

„Познатият черен пламък се разпали в стомаха й, след което я обзе цялата, повлече я в яма без дъно.

Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан, бавно се изправи от стола си.”

Тези две изречения са началото на неспиращ екшън, езера от кръв и ужасяващата промяна на Селена. До сега тя не се държеше като асасин. Убиваше почти по инцидент, само когато наистина й се налагаше. Авторката обоготворява Селена, тя е една и единствената по рода си, служеща за най-могъщият крал. Чета книга за асасин, което означава, че очаквам убийства.

„Селена обаче само се усмихна, щом погледът й се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него. И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.

– Мисля, че това е ваше. – каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.”

Един от най-добрите за мен моменти, мога да си представя ясно шокираното лице на Дориан. Когато стана дума за Дориан, леката промяна в него е напълно очебийна. Да, той продължава да се държи като плашливо детенце и факта, че Селена вече не е неговата принцеса, облечена в красиви, бални рокли, а е кръвожадна убийца, която винаги е била го натъжава. Съвземи се, Дориан! Въпреки, че той е на път да бъде голяма заплаха за баща си, му е нужно още малко време да излезе покровителствено от черупката си. Но винаги ще го предпочитам пред Каол.

Капитанът на стража се държи по-скоро като майката на Селена, отколкото като неин любовник. Няма вяра в Селена, което намалява респекта ми към него. Тя е асасин, налага се да има по-големи знания в убийствата от теб,  достатъчно зряла е и е преживяла не веднъж големи трудности, ти ли ще й казваш какво да прави?

Най-изненадващото в книгата е доминирането на магията в нея. И напълно разбираемо, краят. Той те кара да си глътнеш езика и да ревеш отчаяно за третата книга. Което и направих.. и нямам търпение да я започна.

Изрично благодаря на Егмонт, затова, че ми изпратиха тази книга.

Обречени на безсмъртие от Ейми Плъм

ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕВЕНАНТ“ 

Рейтинг: 2.5star

Мислете си, че ви трябва едно hot ass, безуслно безсмъртно момче, защото живота ви не е достатъчно странен и прецакан? Имате нужда от секси закрилник, който ще се влюби във вас, но едновременно с това ще играе ролята си на зомби? Преместете се в Париж. Първата стъпка до целта е да убиете един или дори двамата ви родители, защото като редовен четец на young adult, смятам, че шанса да убиете родителите си е по-голям от това да срещнете секси, безсмъртно момче. Втората стъпка са кафенетата. Вземете някоя английска книга със себе си, за да ви помислят за по-интелигентни останалите хора и седнете в някое кафене. Поръчайте си кафе, защото всички знаем, че не искате да ви виждат да пиете натурален сок във Франция. Правете се, че сте доста задълбочени в това, което ужким четете, но междувременно огледайте дали вашият hot ass момче се е показал на територия. Също така се нуждаете от основателна причина да изглеждате тъжна, така че той да ви забележи. Трябва да вложите много чувства в този момент, изкарайте аткьорът, копнеещ за награда във вас. Леки stalker-ски погледи също няма да са зле, защото все пак не искате да развалите първият момент, в който бъдещият ви секси, тийн приятел ще ви погледне, нали? И естествено няма да пропуснете частта, в която си изпускате книгата, и се обръщате на забавен каданс, даравяйки вашето момче с възможно най-драматичният „аз-не-мога-да-те-имам-защото-вероятно-всички-момичета-ти-се-кланят-но-въпреки-това-те-искам“ поглед. Дори да не сте се запознали още и двамата ще знаете, че имате дълбока духовна връзка.

Повярвайте, той ще бъде много очарован от този момент.. до толкова, че веднага ще се съгласи да ви разкрие най-лошата си тайна. След което ще се случат ужасни неща, плашещи и разкайващи. Вашият секси тийн приятел може да се окаже зомби–дух-ангел-спасител. Но вие точно това искахте, нали? Така че това няма да е проблем, защото той ще ви докаже колко много ви обича и цени. И това защото сте единственото момиче, в което той внезапно се влюбвя след близо 90 години зомбуване. (да, дъртак е, но на вид е принц, спокойно) Схванахте ли последното? Зомбуване? Ха?

Делириум от Лорън Оливър

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕЛИРИУМ“
Рейтинг: 2.5star

Много пъти съм казвала, че харесвам антиутопии. Но точно тази книга е странна и вече теглих чертата при нея. Вероятно се дължи на това, че мъничко ме разочарова. И не защото авторката се е опитала да направи нещо ново, нали? Лорън Оливър е невероятна. Пише, описва толкова сложно-разбираемо, така че един глупак да не разбере за какво става дума. Просто ми се искаше да се беше справила по-добре със сюжета.

Колкото до него, той е леко плашещ. Намираме се в свят, в който любовта е заклеймена до такава крайна степен, че дори прошепването на думата „симпатизант“ е забранено. Любовта е болест. Описва се като заболяване, което ще те докара до смърт или най-малко до брутално психично разстройство. Възрастните, след 18 преминали през процедурата, измислена от учените, за да не се заразиш с „делириум“ a.k.a любов, са сухи, лишени от почти всякакви емоции. Симптомите са парализа на ума, невъзможност да се вземат неутрални решения, вълнение, замайване.. До 18 годишна възраст са забранени всякакви контакти на момичетата с отсрещният пол, както и обратното. Знаете ли какво имаше достатъчно в тази книга? – Напрежението. То се криеше зад всяко едно изречение. Хрумна си, че навярно това е била идеята на авторката.

Да дойдем на главната героиня. Лена е на 17 години, живее с леля си. Обикновено, срамежливо момиче, което с нетърпение чака процедурата да се осъществи, за да заживее нормално и без страх.  Но точно това, от което най-много се страхува се случва и тя се влюбва в неизлекуван. Характеризирането на Лена е точно и реалистично, докато това на Алекс – момчето, в което тя се влюбва – ми се стори кухо. Беше по-скоро пример за днешните YA очаквания на любовен интерес- сталкърско, с тъжна предистория. Въпреки това, той е адски сладък и милъчък. Идва ти да го хванеш за бузите.

Друг аспект, който ме изнерви беше игнорирането на определени подтеми, които бяха включени в историята. Обърнато е голямо внимание на „забранената любов“, а ми се искаше да има по-дълбоко разбиране на обществото и по реалистично разяснена история. Но не виня Лорън, тя си е невероятна.

Красиво бедствие от Джейми Макгуайър

Рейтинг: 2star

Наистина ми се искаше да напиша приятно за четене ревю към тази книга.  НО ПРОСТО НЕ МОГА ДА ИГНОРИРАМ НЕЛЕПОСТТА Й. Тази книга съдържа един от най-глупавите и буквални“wtf“ моменти в историята на литературата. О, да не забравим и най-агресивно дразнещата главна героиня. Нека поясня: На сутринта след като главната героиня Абигейл отдава дествеността си на главният герой – Травис, тя се прибира в общежитието и най-добрата приятелка отива при нея с думите: „Той замахна срещу Шеп(съквартирант), когато разбра, че сме ти помогнали да си тръгнеш. Той полудя! Чух го да крещи името ти, после претършува целия апартамент да те търси. Влетя в стаята на Шеп, за да пита къде си. После се опита да ти се обади. Разкъса чаршафите на леглото си и ги изхвърли, хвърли възглавниците, разби огледалото си с юмрук, изрита вратата…откачи я от пантите! По-страшно нещо не съм виждала в живота си!“ ТОВА НЕ Е ДОБРЕ. Докато четях, през цялото време мисълта ми беше каква голяма нужда има Травис от помощ. И жените умирали за такава привъзаност? Моля?!

Столкър(Stalker): Човек, обсебен от друг до точка на лудост, преследва, обажда се непрекъснато, показва признаци на ирационален, болен и нездравословен начин на поведение, които понякога могат да преминат и към крайно насилие.

Побърква ме факта, че това се харесва и символизира за „перфектният мъж“. На какъв език човек трябва да го каже, за да се разбере, че това не е нормално поведение? Дори бих предпочела Крисън Грей(видях, че някъде сравняваха тази с нея) да мине за идеалният мъж, отколкото Травис. Крисчън си има своите граници, освен в секса. Поне се държи възпитано и има огромен респект.

1: Защо искаш да зависи от някой, който прави тройка една вечер в апартамента, в който ти моментно живееш,  на следващия ден ти хваща ръката и казва нещо от сорта на „Ако се обвържеш с някой, ще вляза в затвора“.

2: Защо искаш да се откажеш от свободата си, заради човек, който няма да те остави да дишаш самостоятелно.

3: Фактът, че Травис е описан като ужасно секси е тотална манипулация, която се опитва да те накара да си помислиш, че щом изглежда добре, значи е добре. Представете си, че грозно, странно момче ви преследва навсякъде, изпотрошава всичко наоколо, защото не сте му вдигнали телефона, не би било секси, би било зловещо.

Призоваването от Кели Армстронг

prizovavaneto2КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг: 3star

Мога ли да се оплача от корицата? Като я погледне човек си мисли, че най-вероятно става въпрос за поредното магическо клише и не е особено привлекателна. Също така самата книга я подценявах, преди да бях започнала да я чета, но тя ме изненада с доста интересен и дори страховит сюжет. Да минем към него, без заобиколки.. В деня, в който Клои получава първата си менструация започва да вижда призраци. В училището за изкуство, което посещава изпада в бурна истерия, когато брутално обгорял мъж започва да й говори, след което затварят главната героиня в дом за  психично нестабилни тинейджъри и й поставят диагноза „шизофрения“. Тя отказва да приеме случилото се и единственото, което иска е да излезе от този център съвсем нормална. Дори се опитва да се сприятели с останалите деца, които на свой ред изглеждат напълно добре, но призраците не я оставят дори тук на мира. Постепенно тя открива, че всеки в центъра има паранормални способности. Привлечена е от чаровният Саймън, но той върви в комплект с неговия огромен и груб брат Дерек. Клои е момиче, влюбено във филмите и мечтите си. Именно моментите, в които тя се опитва да си представи случващото й се като филм ме накара да я харесам още повече, ако питате мен. След период от време и съмнителни случки, самата Клои започва да вярва, че е шизофреничка и че халюцинациите и параноята вървят ръка за ръка с нея. Размишляванията й не са натрапчиво написани и мислите й са по-скоро подканващи и читателят да се замисли.

„Ако видя на пътя си две момчета, едното в инвалиден стол, а другото да си говори само, на кого ще се втурна да помогна да отвори вратата? И кого ще заобиколя, защото не искам да се срещнем?“

Трилогията е предназначена за по-младите, а творчеството на авторката е много разнообразно, с непринуден разказвачески подход. Определено мисля да я продължа, защото кой не обича истории с духове, полтъргайсти и вещери?