Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.