Тийн-Чиклит летни книги: Лесна от Тамара Уебър

Рейтинг: 2star

Има доста неща в книгата, които са негативни, но я препоръчвам въпреки всичко. Причината е, че книгата е с добра идея и важно съобщение, а именно, че сексуалното насилие никога не е вина на жената. Но добрият замисъл не извинява ужасното характеризиране, нереалистичните сюжетни детайли или евтиното писане.

Нека се запознаем с главната героиня Жаклин. Глупава персона, няма какво да се лъжем. След един купон става почти жертва на изнасилване от страна на Бък – може би най-неочакваният за нея човек -, когато се появява мистериозният непознат и прави  нападателя на каймак. Реакцията на главната героиня в този момент е  абсурдна, но нека не я нападаме миличката толкова, все пак току що беше на път да бъде сексуално нагрубена! Но това изглежда, не повлиява нито на мислите й, нито на поведението й. Не показва никакъв страх или свръхчувствителност, освен, когато е очи в очи с нападателя. Емоциите й след главното нападение никак не изглеждат естествени. Едва няколко дена след нападението да всъщност мисли да спи с момчето, по което точи лиги и за бившото си гадже, с което е била заедно в продължение на три години и който е бил причината, поради която тя се е записала  в този колеж.

Когато Бък я напада втори път, тя дори не проявява нуждата да го докладва, да се оплаче. Напротив, отива доброволно на парти, на което знае, че Бък ще присъства. Останах разочарована, затова смятам, че читателят трудно ще се свърже с характера на Жаклин.

„— Избрах да бъда с теб. Това решение не бе никак трудно, Жаклин — промълви той и се откъсна от мен, за да се взре в очите ми. — Оказа се лесно. Невероятно лесно.“

Сега да дарим с внимание малко и главният герой. Люкас е спасителят на Жаклин, момчето, което пребива Бък, който се опита да я изнасили. Люкас е момчето, което преследва Жаклин още преди да се запознали. Люкас е винаги на точното място в точното време. Люкас кара

мотоциклет и с удоволствие раздава юмруци. Люкас има невероятни

татуировки и пиърсинги. Люкас е класическото лошо момче с трагичното минало. Следвайки правилата на Young Adult литературата, главният герой никога не е имал сериозна връзка, въпреки честите му забивки.

Тамара Уебър пише на ниво, но не дава никаква информация за местоположението, което кара историята да изглежда нереалистична. Също така има предостатъчно излишни сцени, които с нищо не подтикват историята да продължи.

Смятам, че е „Лесна“ е бързо четиво, което би се харесало на доста хора от младата аудитория и приемлива за лятото.

Advertisements

Тийн-Чиклит летни книги: Миг преди никога от Джесика Редмерски


Рейтинг: 3.5star

Много добра идея. Абсолютно непрофесионално реализиране.

Камрин Бенет е двайсетгодишно момиче, което след редица тъжни събития решава да се качи на автобус и просто да тръгне нанякъде, без никаква цел. В автобуса се запознава с 25-годишният Андрю, който пък е на път да посети умиращият си баща в Уайоминг.

Искам да кажа, че първата половина на книгата, въпреки бавният старт, е доста интересна. Ясно си личи, че е предназначена за по-младата аудитория, наблегнато е върху детайли, а писането не е сред най-сполучливите. Смятам, че авторката е прибързала с публикуването на книгата, както и че определено „Вината в нашите звезди“ е стояла в близост до нея, докато е писала. Идеята за пътешествие сама по себе си е доста вълнуваща, имам предвид.. кое момиче не би искало да тръгне на спонтанно пътешествие, да срещне невероятен млад мъж, който изглежда е тотално безгрижен? Да пътуваш без лимит, без грижи, да се почувстваш свободен?

„Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се придвижваш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот — вглежда се внимателно в мен. — Живей за момента така — казва многозначително, — все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнат, много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.“

Едно нещо е доста разкайващо, а именно това, че няма родител, който да се намеси. Разбирам, че е на двадесет и е склонна да прави, каквото си пожелае. Но, хайде де, кой родител няма да се намеси, ако детето му реши да се махне просто ей така? Безотговорният. Това, всъщност е детайл, който живее в доста от тийн книгите, с надеждата, че няма да бъде забелязан, но също така е една от причините, поради която историите често изглеждат нереалистични. Колкото до главната героиня.. Камрин е една негативна социопатка. В което, естествено, няма нищо лошо, но лично на мен главната персона ми беше антипатична. Нейният недооформен характер не допринесе с нищо, Редмерски тотално е била концентрирана върху Андрю. Който е главната причина, поради която книгата изобщо се чете.

Втората половина от историята е малко критична, склонна да предизвика спорове, а краят досетлив. Но в края на краищата, „Миг преди никога“ е приятно четиво, което не бива да пропуснете през лятото!