Тийн-Чиклит летни книги: Лесна от Тамара Уебър

Рейтинг: 2star

Има доста неща в книгата, които са негативни, но я препоръчвам въпреки всичко. Причината е, че книгата е с добра идея и важно съобщение, а именно, че сексуалното насилие никога не е вина на жената. Но добрият замисъл не извинява ужасното характеризиране, нереалистичните сюжетни детайли или евтиното писане.

Нека се запознаем с главната героиня Жаклин. Глупава персона, няма какво да се лъжем. След един купон става почти жертва на изнасилване от страна на Бък – може би най-неочакваният за нея човек -, когато се появява мистериозният непознат и прави  нападателя на каймак. Реакцията на главната героиня в този момент е  абсурдна, но нека не я нападаме миличката толкова, все пак току що беше на път да бъде сексуално нагрубена! Но това изглежда, не повлиява нито на мислите й, нито на поведението й. Не показва никакъв страх или свръхчувствителност, освен, когато е очи в очи с нападателя. Емоциите й след главното нападение никак не изглеждат естествени. Едва няколко дена след нападението да всъщност мисли да спи с момчето, по което точи лиги и за бившото си гадже, с което е била заедно в продължение на три години и който е бил причината, поради която тя се е записала  в този колеж.

Когато Бък я напада втори път, тя дори не проявява нуждата да го докладва, да се оплаче. Напротив, отива доброволно на парти, на което знае, че Бък ще присъства. Останах разочарована, затова смятам, че читателят трудно ще се свърже с характера на Жаклин.

„— Избрах да бъда с теб. Това решение не бе никак трудно, Жаклин — промълви той и се откъсна от мен, за да се взре в очите ми. — Оказа се лесно. Невероятно лесно.“

Сега да дарим с внимание малко и главният герой. Люкас е спасителят на Жаклин, момчето, което пребива Бък, който се опита да я изнасили. Люкас е момчето, което преследва Жаклин още преди да се запознали. Люкас е винаги на точното място в точното време. Люкас кара

мотоциклет и с удоволствие раздава юмруци. Люкас има невероятни

татуировки и пиърсинги. Люкас е класическото лошо момче с трагичното минало. Следвайки правилата на Young Adult литературата, главният герой никога не е имал сериозна връзка, въпреки честите му забивки.

Тамара Уебър пише на ниво, но не дава никаква информация за местоположението, което кара историята да изглежда нереалистична. Също така има предостатъчно излишни сцени, които с нищо не подтикват историята да продължи.

Смятам, че е „Лесна“ е бързо четиво, което би се харесало на доста хора от младата аудитория и приемлива за лятото.

Тийн-Чиклит летни книги: Ние, лъжците от Е. Локхарт


 Рейтинг: 3star

 Не съм сигурна дали тази книга минава за Чиклит, но си е в моят летен списък, така че смятам да я рецензирам. Позволявам си да започна с това, че очаквах съвсем различен плот и по-аматьорската версия на „Клюкарката“. И дори да беше така щях вероятно да я харесам повече.

Четирима тинейджъри, наричащи себе си „Лъжците“ прекарват заедно летата си на частен остров. Имат много пари и много проблеми, най-често причинени от именно твърде много пари или ужасно родителство. Главната героиня и разказвач Каденс Истман казва: „Ние сме семейство Синклер. Никой не е в нужда, никой не е в грешка.“ Това ни дава прилична идея за преобладаващата философия на семейството. Синклерови са красиви, перфектни, богати, адски богати и супер инвестирани в това да бъдат красиви и богати. Можете да видите това от хиляди мили. Можете да видите това ако посетят друг континент, можете да видите това дори, ако отидат на космоса. Обичам истории за богати деца, затова този роман беше за мен. Не напълно, но отчасти.

За съжаление дори сюжетът не оправдава ужасно скучните герои. Книгата започва с усещането, че нещо лошо се е случило преди две лета и сега Каденс има постоянна мигрена и липса на спомени от миналото. Лекарите и майка й са залепени за нея и твърдо желаят тя да си спомни и разбира се, ние – читателите проследяваме паметта й с нея. Вече е лято седемнайсет и Каденс се връща на плажа, с големи очаквания. Всичко, което иска е да бъде с „Лъжците“, сред които е и Гат, момчето, в което е влюбена, но тъй като той не е част от  семейството и има по-тъмна кожа от тяхната бива редовно нападнат от расистки коментари, тъй като Синклерови са прекалено богати и могат да си позволят расистки коментари.

„Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.“

Стилът на писане на Локхарт е красив, мога да кажа. Наясно съм с това, че повечето намират прозата й за лирична, но имаше моменти, в които тя беше по-скоро надута и странна. Ясно се виждаше колко много е искала да напише нещо неестествено, но аз нямах никакъв проблем с това.

Краят си беше майндфък, къстче преди авторката да разкрие инцидента, разбрах какво е станало и се молех да не е истина, за да не се окаже, че напразно съм изчела книгата. След това се почувствах празна и глупава. Изненада ме авторката и се ядосах, задето ме изненада, което си беше комично. Скрит спойлер: изводът, който си извадихме от книгата е следният: богатите хлапета са психично нестабилни, затова или ги остави намира и не ги пришпоарвай или ще ти запалят къщата.

Но в края на краищата й давам 3 звездички, заради самата атмосфера, която Локхарт беше пресъздала. Къща на остров е единственото, от което аз имам нужда в момента и тази книга ми се отрази добре.

Тийн-Чиклит летни книги: Заедно на път от Сара Десен

Рейтинг2.5star

Беше ми трудно, като маниашки фен на епик фентъзи литературата, да оставя поредиците малко на страна и да започна да чета летни, тийн романчета. Но си казах „идва лято и не искам да си натоварвам главата с фантастика на макс и да рева за умиращи герои“. Така че, очаквайте цяло да ви говоря колко ми се ходи на плаж и да ви занимавам с любовни интриги.

Първата книга, която ще рецензирам е „Заедно на път“ от Сара Десен. Не знам дали съм изпуснала времето, в което тази авторката е била харесвана, но аз, съжалявайки споделям, че чак сега намерих време за нейните романи. Да обърнем внимание на корицата – семпла, придаваща летни емоции и вълнения, напълно пасваща на книгата. По-добра корица не бих могла да си представя за нея.

„За да бъде нещо истински прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за които си се борил най-много. А когато нещо е резултат на големи усилия, трябва да направим така, че да бъде още по-трудно, ако не и невъзможно, да го загубим.“

Историята на Одън, главната ни героиня, се разказва от самата нея. Родителите й са разведени и тя живее с майка си. Разводът им я наранява и тя се отдава на учене и учене и общо взето – учене. Строго възпитана дъщеря на интелигентни и стриктни родители, без детство. Социалният й живот е несъществуващ и тя няма никакви намерения да го променя, до лятото, в което заминава при баща си, който живее с новата си съпруга и новороденото си дете. Одън остава напълно разочарована, когато открива, че баща й ще работи върху новият си роман цяло лято. Това е причината, поради която Одън обръща по-голямо внимание на съпругата на баща си и бебето и разбира, че не всичко, което е чувала от майка си за тази жена е истина и именно тогава тя си позволява да се сближи с нея.

Наблюдаваме драстичната промяна на главната героиня по време на събитията, след запознанството й с големият сладур, но и реалистичният до мозъка на костите си Или. Осъзнава, че най-накрая има шанс да се измъкне от взискателната си майка и да спре да се опитва да бъде съвършена. Безгрижното и самотно момче, Или също има своите тайни и двамата се сприятеляват, тъй като споделят един и същи проблем: не могат да спят през нощта. Започват да се срещат всяка вечер и прекарват нощите, пиейки маниашки дози кафе и създавайки приключения. Плаж, рокли, велисопеди, усмивки, смях, любов и лека тъга е всичко, което можете да намерите в книгата.

Описанието на малкият град Колби е толкова реалистично и лесно приемливо като реалност, че почти можете да почувствате соленият въздух и мириса на мириса на океана пред прозореца ви. Именно заради това смятам, че авторката заслужава адмирации и популярността й е напълна обяснима.

Благодаря на Егмонт за предоставената ми възможност.