Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.

Advertisements

Призоваването от Кели Армстронг

prizovavaneto2КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг: 3star

Мога ли да се оплача от корицата? Като я погледне човек си мисли, че най-вероятно става въпрос за поредното магическо клише и не е особено привлекателна. Също така самата книга я подценявах, преди да бях започнала да я чета, но тя ме изненада с доста интересен и дори страховит сюжет. Да минем към него, без заобиколки.. В деня, в който Клои получава първата си менструация започва да вижда призраци. В училището за изкуство, което посещава изпада в бурна истерия, когато брутално обгорял мъж започва да й говори, след което затварят главната героиня в дом за  психично нестабилни тинейджъри и й поставят диагноза „шизофрения“. Тя отказва да приеме случилото се и единственото, което иска е да излезе от този център съвсем нормална. Дори се опитва да се сприятели с останалите деца, които на свой ред изглеждат напълно добре, но призраците не я оставят дори тук на мира. Постепенно тя открива, че всеки в центъра има паранормални способности. Привлечена е от чаровният Саймън, но той върви в комплект с неговия огромен и груб брат Дерек. Клои е момиче, влюбено във филмите и мечтите си. Именно моментите, в които тя се опитва да си представи случващото й се като филм ме накара да я харесам още повече, ако питате мен. След период от време и съмнителни случки, самата Клои започва да вярва, че е шизофреничка и че халюцинациите и параноята вървят ръка за ръка с нея. Размишляванията й не са натрапчиво написани и мислите й са по-скоро подканващи и читателят да се замисли.

„Ако видя на пътя си две момчета, едното в инвалиден стол, а другото да си говори само, на кого ще се втурна да помогна да отвори вратата? И кого ще заобиколя, защото не искам да се срещнем?“

Трилогията е предназначена за по-младите, а творчеството на авторката е много разнообразно, с непринуден разказвачески подход. Определено мисля да я продължа, защото кой не обича истории с духове, полтъргайсти и вещери?