Тийн-Чиклит летни книги: Ние, лъжците от Е. Локхарт


 Рейтинг: 3star

 Не съм сигурна дали тази книга минава за Чиклит, но си е в моят летен списък, така че смятам да я рецензирам. Позволявам си да започна с това, че очаквах съвсем различен плот и по-аматьорската версия на „Клюкарката“. И дори да беше така щях вероятно да я харесам повече.

Четирима тинейджъри, наричащи себе си „Лъжците“ прекарват заедно летата си на частен остров. Имат много пари и много проблеми, най-често причинени от именно твърде много пари или ужасно родителство. Главната героиня и разказвач Каденс Истман казва: „Ние сме семейство Синклер. Никой не е в нужда, никой не е в грешка.“ Това ни дава прилична идея за преобладаващата философия на семейството. Синклерови са красиви, перфектни, богати, адски богати и супер инвестирани в това да бъдат красиви и богати. Можете да видите това от хиляди мили. Можете да видите това ако посетят друг континент, можете да видите това дори, ако отидат на космоса. Обичам истории за богати деца, затова този роман беше за мен. Не напълно, но отчасти.

За съжаление дори сюжетът не оправдава ужасно скучните герои. Книгата започва с усещането, че нещо лошо се е случило преди две лета и сега Каденс има постоянна мигрена и липса на спомени от миналото. Лекарите и майка й са залепени за нея и твърдо желаят тя да си спомни и разбира се, ние – читателите проследяваме паметта й с нея. Вече е лято седемнайсет и Каденс се връща на плажа, с големи очаквания. Всичко, което иска е да бъде с „Лъжците“, сред които е и Гат, момчето, в което е влюбена, но тъй като той не е част от  семейството и има по-тъмна кожа от тяхната бива редовно нападнат от расистки коментари, тъй като Синклерови са прекалено богати и могат да си позволят расистки коментари.

„Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.“

Стилът на писане на Локхарт е красив, мога да кажа. Наясно съм с това, че повечето намират прозата й за лирична, но имаше моменти, в които тя беше по-скоро надута и странна. Ясно се виждаше колко много е искала да напише нещо неестествено, но аз нямах никакъв проблем с това.

Краят си беше майндфък, къстче преди авторката да разкрие инцидента, разбрах какво е станало и се молех да не е истина, за да не се окаже, че напразно съм изчела книгата. След това се почувствах празна и глупава. Изненада ме авторката и се ядосах, задето ме изненада, което си беше комично. Скрит спойлер: изводът, който си извадихме от книгата е следният: богатите хлапета са психично нестабилни, затова или ги остави намира и не ги пришпоарвай или ще ти запалят къщата.

Но в края на краищата й давам 3 звездички, заради самата атмосфера, която Локхарт беше пресъздала. Къща на остров е единственото, от което аз имам нужда в момента и тази книга ми се отрази добре.

Тийн-Чиклит летни книги: Заедно на път от Сара Десен

Рейтинг2.5star

Беше ми трудно, като маниашки фен на епик фентъзи литературата, да оставя поредиците малко на страна и да започна да чета летни, тийн романчета. Но си казах „идва лято и не искам да си натоварвам главата с фантастика на макс и да рева за умиращи герои“. Така че, очаквайте цяло да ви говоря колко ми се ходи на плаж и да ви занимавам с любовни интриги.

Първата книга, която ще рецензирам е „Заедно на път“ от Сара Десен. Не знам дали съм изпуснала времето, в което тази авторката е била харесвана, но аз, съжалявайки споделям, че чак сега намерих време за нейните романи. Да обърнем внимание на корицата – семпла, придаваща летни емоции и вълнения, напълно пасваща на книгата. По-добра корица не бих могла да си представя за нея.

„За да бъде нещо истински прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за които си се борил най-много. А когато нещо е резултат на големи усилия, трябва да направим така, че да бъде още по-трудно, ако не и невъзможно, да го загубим.“

Историята на Одън, главната ни героиня, се разказва от самата нея. Родителите й са разведени и тя живее с майка си. Разводът им я наранява и тя се отдава на учене и учене и общо взето – учене. Строго възпитана дъщеря на интелигентни и стриктни родители, без детство. Социалният й живот е несъществуващ и тя няма никакви намерения да го променя, до лятото, в което заминава при баща си, който живее с новата си съпруга и новороденото си дете. Одън остава напълно разочарована, когато открива, че баща й ще работи върху новият си роман цяло лято. Това е причината, поради която Одън обръща по-голямо внимание на съпругата на баща си и бебето и разбира, че не всичко, което е чувала от майка си за тази жена е истина и именно тогава тя си позволява да се сближи с нея.

Наблюдаваме драстичната промяна на главната героиня по време на събитията, след запознанството й с големият сладур, но и реалистичният до мозъка на костите си Или. Осъзнава, че най-накрая има шанс да се измъкне от взискателната си майка и да спре да се опитва да бъде съвършена. Безгрижното и самотно момче, Или също има своите тайни и двамата се сприятеляват, тъй като споделят един и същи проблем: не могат да спят през нощта. Започват да се срещат всяка вечер и прекарват нощите, пиейки маниашки дози кафе и създавайки приключения. Плаж, рокли, велисопеди, усмивки, смях, любов и лека тъга е всичко, което можете да намерите в книгата.

Описанието на малкият град Колби е толкова реалистично и лесно приемливо като реалност, че почти можете да почувствате соленият въздух и мириса на мириса на океана пред прозореца ви. Именно заради това смятам, че авторката заслужава адмирации и популярността й е напълна обяснима.

Благодаря на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Огнената наследница от Сара Дж. Маас

ТРЕТА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“ 

Рейтинг: 4.5star

Бавен старт, невероятен край.

Дори не знам с кои думи да започна рецензията си, поради причината че тази книга ме съсипа. Ако бях паднала по стълбите щеше да боли по-малко. „Огнената наследница“ не може да бъде сравнявана с първите две книги от поредицата. Третата книга сякаш е съвсем различна история, докато главният сюжет и цел са същите.

Ако си мислите, че вече напълно сте запознати с главната героиня Селена Сардотиен, грешите. О, грешите толкова много. В тази книга я виждаме повече от пречупена, безжалостна и обвиняваща се за смъртта на близките си. Вярвам, че това е това е нейната повратна точка, истинския кръстопът в живота й, каращ ни да я видим как приема и прегръща всичката тази болка, съжаление и омраза към себе си.

Сара Дж. Маас не само включва нови герои, но и разкрива ужасни спомени от детството на Селена. Надникваме в спомените й, още когато родителите й са били живи, а тя е имала нормален живот и обещаващо бъдеще. Нейното развитие като герой е феноменално, защото чрез всички тези преживявания тя става все по-мъдра и по-решителна. Авторката допуска също да се запознаем с герои, играещи значително голяма роля в миналото на Селена. Списъка коронясва леля й Майев, която чака като паяк племенницата си, чрез Майев се запознаваме и с Роуан. Ах, Роуан. Алфа-мъжле, в цялата си слава, красота и бруталност. Да не забравим и това, че може така да срита човек, че да засрами самата Селена. Той е страшен, интензивен, грижовен, но изцяло безмилостен, стане ли въпрос за врагове. Роуан е този, който най-накрая отказва да се примири с глупостите на Селена. Тя го провокира? Той я оставя да ходи с насинено око цяла седмица! Най-важното е, че Селена най-накрая успява да намери някой, на когото да се довери напълно, което до някъде я успокоява. Успокоява и феновете на поредицата, тъй като не веднъж асасинът имаше поразително дълбоки болки и големи психически травми, че се стигна до момент, в който феновете не бяха сигурни дали Селена изобщо ще  събере сила отново да се изправи. Но тя успява. Естествено, че трябва да успее, не напразно стана шампион.

„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Дориан Хавилиард, престолонаследникът продължава да бъде сантиментален и смирен, този път и уморен от всичко и всички. Вече напълно отказал се от Селена, той намира утеха и любов в лечителка Сорша. Въпреки това Селена ще се върне за него, тя му го обеща. Въпросът е дали тя ще се върне като Селена Сардотиен?

Стилът на писане на Сара е впечатляващ, добавя повече гласове в тази книга и можем съвсем ясно да видим разнообразието. Героите прерастват, а фонът на историята е задоволително подробно описан, за да можем да усетим както визуалната красота на Вендлин, така и суровостта на Адарлан.

Краят на книгата или по-скоро последните трийсет страници бяха най-стресиращото нещо, което някога съм чела. Сърцето ми заплашваше да изскочи, в момента, в който Дориан застана пред краля на Адарлан, вече с жена си, с капитанът на стражата и генералът Едиън, с най-невинната надежда в себе си. И всичко, което се случи след това бе способно да накара очите ми да кървят. След като я завърших, единствената ми мисъл беше колко жадна бях за убийството на краля на Адарлан. Исках той да умре в мъки. Не! Исках Селена да го убие, но бавно и достатъчно мъчително, брутално, наслаждавайки се на всяка една проклета секунда. Не съм сигурна дали е хубаво една книга да предизвиква такива чувства у читателите си. Но в края на краищата, защитавам главната героиния, Сара Дж. Маас би се зарадвала, нали така?

Огромни благодарности на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Книга на седмицата: Разбий ме от Тахере Мафи

04.05.2015 – 10.05.2015

Понеделник е. 

И книгата на тази седмица е „Разбий ме“ от Тахере Мафи, която имам на немски и смятам тази седмица да прочета. Книгата е първа част от трилогия и в България е издадена от Егмонт. Доста развълнувана съм относно тази трилогия, тъй като хубавите отзиви ми парят очите всеки път щом посетя goodreads, така че този път си казах „кво пък, ще опитам“.  Анотацията гласи:

„Не може да ме докоснеш”, прошепнах аз. Лъжа, но не му казвам. Може да ме докосне, но никога няма да узнае. Странни неща се случват, когато някой ме докосне. Лоши неща.”

Никой не знае защо допирът до Джулиет е фатален, но определени хора имат планове за нея. Планове да я използват като оръжие.
Но Джулиет има собствени планове.
След живот, прекаран в плен, тя най-накрая открива сила да се бори за себе си – и за бъдеще с момчето, за което доскоро вярва, че е изгубила завинаги.

Среднощна корона от Сара Дж. Маас

ВТОРА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“

Рейтинг: 4star

„Среднощна корона” е всичко, което читателите очакваха в „Стъкления трон” но не го получиха. „Среднощна корона” е абсолютно всичко, което всеки читател на епик фентъзи литературата очаква от една такава книга. Сякаш Сара Дж. Маас е изслушала целият критицизъм към първата книга, така че е седнала и написала продължението напълно перфектно. Очаквах нещо приятно, но се радвам, че авторката ме изненада тройно повече, отколкото някога бих очаквала.

Това, което трябва да кажа е, че обичам тази книга. Обичам тази трилогия. Обичам Селена. Обичам Сара Дж. Маас.

Четенето на „Среднощна корона” премина от бални рокли и красиви принцове към летящи кинжали и магии. Сюжетът беше изключително добре построен. В началото всичко върви бавно, постепенно те подготвя за отговорите на тайните, а краят е умопобъркващ. Или с други думи, достатъчно добър, че да ме за държи до два часа сутринта, тотално забравяйки за нещата, които трябваше да свърша.

Във втората книга следим не само историята от гледната точка на Селена, но алтернативно на Дориан и Каол. Техните части са не скучни и достатъчно къси, за да видим какво точно става с тях.

Проблема на всеки вероятно в първата книга с главната героиня Селена бе, че тя е перфектна. Проблемът продължава да важи и в тази книга, но го намерих за по-толерантен, когато тя психически се разпадна. Точно така, нашата студенокръвна, невероятна Селена почти се побърква – и на мен това ми хареса. Идва момент, в който тя не спи, не се храни, плаче, чудовищно напада любимия си. Невероятно е.

„Познатият черен пламък се разпали в стомаха й, след което я обзе цялата, повлече я в яма без дъно.

Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан, бавно се изправи от стола си.”

Тези две изречения са началото на неспиращ екшън, езера от кръв и ужасяващата промяна на Селена. До сега тя не се държеше като асасин. Убиваше почти по инцидент, само когато наистина й се налагаше. Авторката обоготворява Селена, тя е една и единствената по рода си, служеща за най-могъщият крал. Чета книга за асасин, което означава, че очаквам убийства.

„Селена обаче само се усмихна, щом погледът й се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него. И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.

– Мисля, че това е ваше. – каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.”

Един от най-добрите за мен моменти, мога да си представя ясно шокираното лице на Дориан. Когато стана дума за Дориан, леката промяна в него е напълно очебийна. Да, той продължава да се държи като плашливо детенце и факта, че Селена вече не е неговата принцеса, облечена в красиви, бални рокли, а е кръвожадна убийца, която винаги е била го натъжава. Съвземи се, Дориан! Въпреки, че той е на път да бъде голяма заплаха за баща си, му е нужно още малко време да излезе покровителствено от черупката си. Но винаги ще го предпочитам пред Каол.

Капитанът на стража се държи по-скоро като майката на Селена, отколкото като неин любовник. Няма вяра в Селена, което намалява респекта ми към него. Тя е асасин, налага се да има по-големи знания в убийствата от теб,  достатъчно зряла е и е преживяла не веднъж големи трудности, ти ли ще й казваш какво да прави?

Най-изненадващото в книгата е доминирането на магията в нея. И напълно разбираемо, краят. Той те кара да си глътнеш езика и да ревеш отчаяно за третата книга. Което и направих.. и нямам търпение да я започна.

Изрично благодаря на Егмонт, затова, че ми изпратиха тази книга.