Принцът на тръните от Марк Лорънс

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“ 

Рейтинг: 3.5star

Има ли по-добро нещо от исторически-фентъзи книга с ненормален принц и черен хумор? Само луксозна почивка в Хаваите.

Това, на което попаднах се оказа много над очакванията ми. Първото, което трябва да поясня е, че тази книга не е за всеки. Или прекалено много ще я заобичаш или ще я намразиш. Балансът е невъзможен. Изключително интригуващо четиво. Аплодисменти на Марк Лорънс за успешното изграждане на толкова мрачен свят и изборът на психопат за главен герой.

„Принцът на тръните“ ни сервира историята на 14-годишният Йорг Анкрат, принц на Анкрат и престолонаследник. На 10 е бил принуден да стане свидетел на бруталното убийства на любимата му майка и по-малкият му брат Уилям по искане на съперническа страна. Когато баща му, кралят, избира политиката над възмездието, несправедливостта кара Йорг да избяга от Висок замък, в преследване на отмъщение като разбойник. Разбойничеството продължава четири години, през които вече нещо в него се пречупва и той се превръща в безмилостно чудовище, решен на всяка цена да спечели войната, да обедини Разделената империя и да стане император.

„Когато го убиха(брат му), майка се разпищя и онези ѝ резнаха гърлото.
Бях само на девет и много глупав, исках да спася мама и Уилям,
драпах да изляза на пътя, но тръните ме държаха здраво. Оттогава
уважавам тръните.
Тръните ме научиха на играта. Покрай тях разбрах онова, което
мрачните и сериозни чичковци, водили Войната на Стоте, така и не
бяха научили. Можеш да спечелиш играта само ако разбереш, че е
игра. Накарай един човек да играе шах и му кажи, че всяка пионка е
негов приятел. Че офицерите са му братя. Накарай го да си спомни
празничния глас на топовете в деня на голяма победа. Внуши му, че
царицата е жената, в която е влюбен. И му гледай сеира как ще
изгуби всички тях.“

Заради бързото темпо на Лорънс няма време за въвеждане, а в началото директно попадаме сред сфера на кръвожадно убийство и още тогава читателят трябва да реши дали може да преглътне графичното насилие или да пропусне вълнуващото пътуване. Историята се разказва в първо лице и по този начин следим събията през очите на самият Йорг. Това предлага уникална, донякъде обезпокоителна гледна точка, тъй като Йорг смята човешкия живот за заменим и е отворен за безброй зверства. В негова защита, екзотеричната му представа за реалността оправдава всичките му морални недостатъци, защото неговата жестокост и безсърдечност са само истинското състояние на човешката природа, а не лъжите, които хората си внушават за честта и любовта и това да бъдеш „добър човек“. Не, тези остарели представи за „цивилизовани“ хора са лъжите, заблудите на Йорг. Той наистина уважава света, който мъжете са изградили за себе си. Живота е за оцеляване и получаване на това, което желаете.

След четири години разбойничество заедно със своята банда, Йорг прави своето завръщане във Висок замък и се среща с баща си. Нещата там са се пременили, баща му има вече нова кралица, която е бременна, а малката сестра на мащехата му, привлича нежелателно вниманието на Йорг.

Дори постоянните ретроспекции между настоящето и миналото, които Лорънс използва за да разкаже доминираща част от миналото на Йорг не отвличат вниманието от книгата, тъй като авторът го прави безпроблемно.

Въпреки цялата си психопатска амбиция, принцът си остава нервиращо очарователен, което трябва да се отбележи като забележително постижение на автора. Да накараш читателите да се влюбят в главен герой, притежаващ черна душа не е лесна работа. Да се влюбят в самият дявол.