Огнената наследница от Сара Дж. Маас

ТРЕТА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“ 

Рейтинг: 4.5star

Бавен старт, невероятен край.

Дори не знам с кои думи да започна рецензията си, поради причината че тази книга ме съсипа. Ако бях паднала по стълбите щеше да боли по-малко. „Огнената наследница“ не може да бъде сравнявана с първите две книги от поредицата. Третата книга сякаш е съвсем различна история, докато главният сюжет и цел са същите.

Ако си мислите, че вече напълно сте запознати с главната героиня Селена Сардотиен, грешите. О, грешите толкова много. В тази книга я виждаме повече от пречупена, безжалостна и обвиняваща се за смъртта на близките си. Вярвам, че това е това е нейната повратна точка, истинския кръстопът в живота й, каращ ни да я видим как приема и прегръща всичката тази болка, съжаление и омраза към себе си.

Сара Дж. Маас не само включва нови герои, но и разкрива ужасни спомени от детството на Селена. Надникваме в спомените й, още когато родителите й са били живи, а тя е имала нормален живот и обещаващо бъдеще. Нейното развитие като герой е феноменално, защото чрез всички тези преживявания тя става все по-мъдра и по-решителна. Авторката допуска също да се запознаем с герои, играещи значително голяма роля в миналото на Селена. Списъка коронясва леля й Майев, която чака като паяк племенницата си, чрез Майев се запознаваме и с Роуан. Ах, Роуан. Алфа-мъжле, в цялата си слава, красота и бруталност. Да не забравим и това, че може така да срита човек, че да засрами самата Селена. Той е страшен, интензивен, грижовен, но изцяло безмилостен, стане ли въпрос за врагове. Роуан е този, който най-накрая отказва да се примири с глупостите на Селена. Тя го провокира? Той я оставя да ходи с насинено око цяла седмица! Най-важното е, че Селена най-накрая успява да намери някой, на когото да се довери напълно, което до някъде я успокоява. Успокоява и феновете на поредицата, тъй като не веднъж асасинът имаше поразително дълбоки болки и големи психически травми, че се стигна до момент, в който феновете не бяха сигурни дали Селена изобщо ще  събере сила отново да се изправи. Но тя успява. Естествено, че трябва да успее, не напразно стана шампион.

„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Дориан Хавилиард, престолонаследникът продължава да бъде сантиментален и смирен, този път и уморен от всичко и всички. Вече напълно отказал се от Селена, той намира утеха и любов в лечителка Сорша. Въпреки това Селена ще се върне за него, тя му го обеща. Въпросът е дали тя ще се върне като Селена Сардотиен?

Стилът на писане на Сара е впечатляващ, добавя повече гласове в тази книга и можем съвсем ясно да видим разнообразието. Героите прерастват, а фонът на историята е задоволително подробно описан, за да можем да усетим както визуалната красота на Вендлин, така и суровостта на Адарлан.

Краят на книгата или по-скоро последните трийсет страници бяха най-стресиращото нещо, което някога съм чела. Сърцето ми заплашваше да изскочи, в момента, в който Дориан застана пред краля на Адарлан, вече с жена си, с капитанът на стражата и генералът Едиън, с най-невинната надежда в себе си. И всичко, което се случи след това бе способно да накара очите ми да кървят. След като я завърших, единствената ми мисъл беше колко жадна бях за убийството на краля на Адарлан. Исках той да умре в мъки. Не! Исках Селена да го убие, но бавно и достатъчно мъчително, брутално, наслаждавайки се на всяка една проклета секунда. Не съм сигурна дали е хубаво една книга да предизвиква такива чувства у читателите си. Но в края на краищата, защитавам главната героиния, Сара Дж. Маас би се зарадвала, нали така?

Огромни благодарности на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Advertisements

Книга на седмицата: Разбий ме от Тахере Мафи

04.05.2015 – 10.05.2015

Понеделник е. 

И книгата на тази седмица е „Разбий ме“ от Тахере Мафи, която имам на немски и смятам тази седмица да прочета. Книгата е първа част от трилогия и в България е издадена от Егмонт. Доста развълнувана съм относно тази трилогия, тъй като хубавите отзиви ми парят очите всеки път щом посетя goodreads, така че този път си казах „кво пък, ще опитам“.  Анотацията гласи:

„Не може да ме докоснеш”, прошепнах аз. Лъжа, но не му казвам. Може да ме докосне, но никога няма да узнае. Странни неща се случват, когато някой ме докосне. Лоши неща.”

Никой не знае защо допирът до Джулиет е фатален, но определени хора имат планове за нея. Планове да я използват като оръжие.
Но Джулиет има собствени планове.
След живот, прекаран в плен, тя най-накрая открива сила да се бори за себе си – и за бъдеще с момчето, за което доскоро вярва, че е изгубила завинаги.

Мрак от Джилиан Флин

Рейтинг: 3star

Нали знаете тези книги, които докато ги четете имате различни теории, относно края, въпреки че знаете, че книгата ще ви изненада. Е, „Мрак“ е една от тях.

Книгата, макар и на пръв поглед да лъже, никак не е евтино книжле, с недоизмислен сюжет. Напротив, „Мрак“ съдържа невероятна черна атмосфера, неспиращо напрежение и героиня, с изключително мрачен характер. Не блести, но се отличава от повечето трилъри. Трилърите са едни от най-сложните за писане жанрове, защото читателят е буквално твоят враг. Феновете на този жанр, ще анализират всичко, докато четат и ще се опитат да дешифрират мистерията, преди главният герой в книгата да го е направил. Един автор за да успее да извади нещо изненадващо, също така и съвсем реално и убедително в края на краищата трябва да има талант. Джилиан Флин определено го притежава.

В „Мрак“ проследяваме историята на Либи Дей, която помага на брат си да влезе в затвора, когато е на 7. Либи е студена, цинична, параноична, нещо като клептоман и странно чувствителна в същото време. Сега, когато е в трийсетте, тя няма пари, нито работа и живее на улица, която дори няма име. Точно когато е на ръба на отчаянието, се запознава с младият Лайл, който й предлага работа, в която от нея се изисква да бъде себе си. Да се появи преди група ненормалници, занимаващи се с разследване на известни престъпления, отдавна забравени от полицията като Либи Дей – малкото, вече порастнало момиченце, оцеляло при клането във фермата Кинаки в Канзас и да говори за случилото се. Първата й среща с тази група не протича така, както очаква. Групата стриктно вярва, че Бен Дей – брат й, е невинен и Либи бива нападната с шокиращи твърдения, които я карат да отвори старата книга и сама да продължи с разследването, с надеждата да открие истинският убиец на семейството й.

„Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън – месеста и тъмна – и тупнала на пода, та да я стъпчете.“

Изумителна проява на стил и невероятно разкриване на загадката, според мен. Но в крайна сметка, това, което всъщност прави историята стабилна е, че има мънички парченца доброта, вградени в нея. Но не искам да ви подведя, все пак това е трилър и няма да завърши с летящи понита. Но има моменти и детайли, които правят героите „хора“: Любовта на Пати към децата й, неопетнена, въпреки чувстото й на провал, желанието на Бен за прошка и помирение, чувството на Либи за лоялност към собствената й кръв.. „Мрак“ позволява на читателя да изпитва различни чувства от всцепененост.

Причината да правя ревю на тази книга е, че през май ще бъде екранизирана, в главните роли с Chloé Grace Moretz, Charlize Theron & Nicholas Hoult. Препоръчвам да прочетете книга, преди да излезе на големият екран.

Среднощна корона от Сара Дж. Маас

ВТОРА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“

Рейтинг: 4star

„Среднощна корона” е всичко, което читателите очакваха в „Стъкления трон” но не го получиха. „Среднощна корона” е абсолютно всичко, което всеки читател на епик фентъзи литературата очаква от една такава книга. Сякаш Сара Дж. Маас е изслушала целият критицизъм към първата книга, така че е седнала и написала продължението напълно перфектно. Очаквах нещо приятно, но се радвам, че авторката ме изненада тройно повече, отколкото някога бих очаквала.

Това, което трябва да кажа е, че обичам тази книга. Обичам тази трилогия. Обичам Селена. Обичам Сара Дж. Маас.

Четенето на „Среднощна корона” премина от бални рокли и красиви принцове към летящи кинжали и магии. Сюжетът беше изключително добре построен. В началото всичко върви бавно, постепенно те подготвя за отговорите на тайните, а краят е умопобъркващ. Или с други думи, достатъчно добър, че да ме за държи до два часа сутринта, тотално забравяйки за нещата, които трябваше да свърша.

Във втората книга следим не само историята от гледната точка на Селена, но алтернативно на Дориан и Каол. Техните части са не скучни и достатъчно къси, за да видим какво точно става с тях.

Проблема на всеки вероятно в първата книга с главната героиня Селена бе, че тя е перфектна. Проблемът продължава да важи и в тази книга, но го намерих за по-толерантен, когато тя психически се разпадна. Точно така, нашата студенокръвна, невероятна Селена почти се побърква – и на мен това ми хареса. Идва момент, в който тя не спи, не се храни, плаче, чудовищно напада любимия си. Невероятно е.

„Познатият черен пламък се разпали в стомаха й, след което я обзе цялата, повлече я в яма без дъно.

Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан, бавно се изправи от стола си.”

Тези две изречения са началото на неспиращ екшън, езера от кръв и ужасяващата промяна на Селена. До сега тя не се държеше като асасин. Убиваше почти по инцидент, само когато наистина й се налагаше. Авторката обоготворява Селена, тя е една и единствената по рода си, служеща за най-могъщият крал. Чета книга за асасин, което означава, че очаквам убийства.

„Селена обаче само се усмихна, щом погледът й се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него. И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.

– Мисля, че това е ваше. – каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.”

Един от най-добрите за мен моменти, мога да си представя ясно шокираното лице на Дориан. Когато стана дума за Дориан, леката промяна в него е напълно очебийна. Да, той продължава да се държи като плашливо детенце и факта, че Селена вече не е неговата принцеса, облечена в красиви, бални рокли, а е кръвожадна убийца, която винаги е била го натъжава. Съвземи се, Дориан! Въпреки, че той е на път да бъде голяма заплаха за баща си, му е нужно още малко време да излезе покровителствено от черупката си. Но винаги ще го предпочитам пред Каол.

Капитанът на стража се държи по-скоро като майката на Селена, отколкото като неин любовник. Няма вяра в Селена, което намалява респекта ми към него. Тя е асасин, налага се да има по-големи знания в убийствата от теб,  достатъчно зряла е и е преживяла не веднъж големи трудности, ти ли ще й казваш какво да прави?

Най-изненадващото в книгата е доминирането на магията в нея. И напълно разбираемо, краят. Той те кара да си глътнеш езика и да ревеш отчаяно за третата книга. Което и направих.. и нямам търпение да я започна.

Изрично благодаря на Егмонт, затова, че ми изпратиха тази книга.

Последната империя от Брандън Сандърсън

Рейтинг: 5star

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МЪГЛОРОДЕН“ 

Днес е неделя и най-накрая реших да напиша едно ревю, относно книгата, (по-скоро трилогията, по-късно ще има и ревю на останалите две книги) която короняса класацията ми и стана любимата ми поредица. Тези дни не съм обръщала внимание на блога си, за което се извинявам, но бях твърде заета, както и прочетох няколко книги на Брандън Сандърсън, а той категорично заслужава червен килим.

„Мъглороден“ е епична фентъзи поредица, написана от Сандърсън, сюжетът на която на пръв поглед може да изглежда клиширан, но е толкова добре написана, че не те оставя нито за миг.

В „Последната империя“ се разказва за Империята, управлявана от лорд Владетеля, в която по-голямата част от хората се наричали „скаа“ (роби), други – благородници. Скаа неведнъж са се опитвали да вдигнат бунт срещу лорд Владетеля, но след време един Мъглороден, Келсайър, най-добрият и прочут крадец в страната решава да събори Последната империя. Келсайър е един много вдъхновяващ герой, бих могла да кажа, един от най-добрите герои, с които съм се срещала. За неговата умопобъркана цел той иска помощ от негови стари приятели, повечето Мъгливи. Те също са много добре описани и кой от кой по-различни и интересни. В същото това време Келсайър спасява живота и вкарва в групата едно младо момиче, дете отгледано на улицата – Вин, която, както се подразбира играе главната роля. В началото на осъществяването на грандиозният план, Вин е пратена да шпионира сред благородниците, в ролята на Валет. На един от баловете тя се запознава с Елънд Венчър, млад и красив благородник, който е сгоден, но двамата нещо ги придърпва един към друг.  

Магичната система в книгата е напълно невероятна, цялата схема е страшнодобре измислена, а най-доброто е, че Сандърсън не се опитва с всичка сила да те впечатли с начина си на писане, а той просто го прави, без да го забелязва особено. Мрачната обстановката, която е създал може да се прочета само, слушайки лекичко някоя песен на Florence and the Machine.

След постигането на целта, Последната империя е обхваната от хаос, а краят е адски неочакван.

Трябва да кажа, че ако бях написала това ревю, веднага след прочитането на книгата, вероятно щях да съм изписала повече от 2000 думи. Заобичах света на Мъглородните, влюбих се в него до такава степен, че всяка една сцена, всеки един диалог минаваше пред очите ми като на кино екран. Изражението ми беше като на малко дете, на което са му купили застрашително количество сладки.

Мислех си колко красива би било ако Мъглороден стане тв сериал. Ако попитате мен, трилогията дори не получава достатъчно вниманието, което заслужава.

Обречени на безсмъртие от Ейми Плъм

ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕВЕНАНТ“ 

Рейтинг: 2.5star

Мислете си, че ви трябва едно hot ass, безуслно безсмъртно момче, защото живота ви не е достатъчно странен и прецакан? Имате нужда от секси закрилник, който ще се влюби във вас, но едновременно с това ще играе ролята си на зомби? Преместете се в Париж. Първата стъпка до целта е да убиете един или дори двамата ви родители, защото като редовен четец на young adult, смятам, че шанса да убиете родителите си е по-голям от това да срещнете секси, безсмъртно момче. Втората стъпка са кафенетата. Вземете някоя английска книга със себе си, за да ви помислят за по-интелигентни останалите хора и седнете в някое кафене. Поръчайте си кафе, защото всички знаем, че не искате да ви виждат да пиете натурален сок във Франция. Правете се, че сте доста задълбочени в това, което ужким четете, но междувременно огледайте дали вашият hot ass момче се е показал на територия. Също така се нуждаете от основателна причина да изглеждате тъжна, така че той да ви забележи. Трябва да вложите много чувства в този момент, изкарайте аткьорът, копнеещ за награда във вас. Леки stalker-ски погледи също няма да са зле, защото все пак не искате да развалите първият момент, в който бъдещият ви секси, тийн приятел ще ви погледне, нали? И естествено няма да пропуснете частта, в която си изпускате книгата, и се обръщате на забавен каданс, даравяйки вашето момче с възможно най-драматичният „аз-не-мога-да-те-имам-защото-вероятно-всички-момичета-ти-се-кланят-но-въпреки-това-те-искам“ поглед. Дори да не сте се запознали още и двамата ще знаете, че имате дълбока духовна връзка.

Повярвайте, той ще бъде много очарован от този момент.. до толкова, че веднага ще се съгласи да ви разкрие най-лошата си тайна. След което ще се случат ужасни неща, плашещи и разкайващи. Вашият секси тийн приятел може да се окаже зомби–дух-ангел-спасител. Но вие точно това искахте, нали? Така че това няма да е проблем, защото той ще ви докаже колко много ви обича и цени. И това защото сте единственото момиче, в което той внезапно се влюбвя след близо 90 години зомбуване. (да, дъртак е, но на вид е принц, спокойно) Схванахте ли последното? Зомбуване? Ха?

Делириум от Лорън Оливър

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕЛИРИУМ“
Рейтинг: 2.5star

Много пъти съм казвала, че харесвам антиутопии. Но точно тази книга е странна и вече теглих чертата при нея. Вероятно се дължи на това, че мъничко ме разочарова. И не защото авторката се е опитала да направи нещо ново, нали? Лорън Оливър е невероятна. Пише, описва толкова сложно-разбираемо, така че един глупак да не разбере за какво става дума. Просто ми се искаше да се беше справила по-добре със сюжета.

Колкото до него, той е леко плашещ. Намираме се в свят, в който любовта е заклеймена до такава крайна степен, че дори прошепването на думата „симпатизант“ е забранено. Любовта е болест. Описва се като заболяване, което ще те докара до смърт или най-малко до брутално психично разстройство. Възрастните, след 18 преминали през процедурата, измислена от учените, за да не се заразиш с „делириум“ a.k.a любов, са сухи, лишени от почти всякакви емоции. Симптомите са парализа на ума, невъзможност да се вземат неутрални решения, вълнение, замайване.. До 18 годишна възраст са забранени всякакви контакти на момичетата с отсрещният пол, както и обратното. Знаете ли какво имаше достатъчно в тази книга? – Напрежението. То се криеше зад всяко едно изречение. Хрумна си, че навярно това е била идеята на авторката.

Да дойдем на главната героиня. Лена е на 17 години, живее с леля си. Обикновено, срамежливо момиче, което с нетърпение чака процедурата да се осъществи, за да заживее нормално и без страх.  Но точно това, от което най-много се страхува се случва и тя се влюбва в неизлекуван. Характеризирането на Лена е точно и реалистично, докато това на Алекс – момчето, в което тя се влюбва – ми се стори кухо. Беше по-скоро пример за днешните YA очаквания на любовен интерес- сталкърско, с тъжна предистория. Въпреки това, той е адски сладък и милъчък. Идва ти да го хванеш за бузите.

Друг аспект, който ме изнерви беше игнорирането на определени подтеми, които бяха включени в историята. Обърнато е голямо внимание на „забранената любов“, а ми се искаше да има по-дълбоко разбиране на обществото и по реалистично разяснена история. Но не виня Лорън, тя си е невероятна.