Тийн-Чиклит летни книги: Лесна от Тамара Уебър

Рейтинг: 2star

Има доста неща в книгата, които са негативни, но я препоръчвам въпреки всичко. Причината е, че книгата е с добра идея и важно съобщение, а именно, че сексуалното насилие никога не е вина на жената. Но добрият замисъл не извинява ужасното характеризиране, нереалистичните сюжетни детайли или евтиното писане.

Нека се запознаем с главната героиня Жаклин. Глупава персона, няма какво да се лъжем. След един купон става почти жертва на изнасилване от страна на Бък – може би най-неочакваният за нея човек -, когато се появява мистериозният непознат и прави  нападателя на каймак. Реакцията на главната героиня в този момент е  абсурдна, но нека не я нападаме миличката толкова, все пак току що беше на път да бъде сексуално нагрубена! Но това изглежда, не повлиява нито на мислите й, нито на поведението й. Не показва никакъв страх или свръхчувствителност, освен, когато е очи в очи с нападателя. Емоциите й след главното нападение никак не изглеждат естествени. Едва няколко дена след нападението да всъщност мисли да спи с момчето, по което точи лиги и за бившото си гадже, с което е била заедно в продължение на три години и който е бил причината, поради която тя се е записала  в този колеж.

Когато Бък я напада втори път, тя дори не проявява нуждата да го докладва, да се оплаче. Напротив, отива доброволно на парти, на което знае, че Бък ще присъства. Останах разочарована, затова смятам, че читателят трудно ще се свърже с характера на Жаклин.

„— Избрах да бъда с теб. Това решение не бе никак трудно, Жаклин — промълви той и се откъсна от мен, за да се взре в очите ми. — Оказа се лесно. Невероятно лесно.“

Сега да дарим с внимание малко и главният герой. Люкас е спасителят на Жаклин, момчето, което пребива Бък, който се опита да я изнасили. Люкас е момчето, което преследва Жаклин още преди да се запознали. Люкас е винаги на точното място в точното време. Люкас кара

мотоциклет и с удоволствие раздава юмруци. Люкас има невероятни

татуировки и пиърсинги. Люкас е класическото лошо момче с трагичното минало. Следвайки правилата на Young Adult литературата, главният герой никога не е имал сериозна връзка, въпреки честите му забивки.

Тамара Уебър пише на ниво, но не дава никаква информация за местоположението, което кара историята да изглежда нереалистична. Също така има предостатъчно излишни сцени, които с нищо не подтикват историята да продължи.

Смятам, че е „Лесна“ е бързо четиво, което би се харесало на доста хора от младата аудитория и приемлива за лятото.

Тийн-Чиклит летни книги: Миг преди никога от Джесика Редмерски


Рейтинг: 3.5star

Много добра идея. Абсолютно непрофесионално реализиране.

Камрин Бенет е двайсетгодишно момиче, което след редица тъжни събития решава да се качи на автобус и просто да тръгне нанякъде, без никаква цел. В автобуса се запознава с 25-годишният Андрю, който пък е на път да посети умиращият си баща в Уайоминг.

Искам да кажа, че първата половина на книгата, въпреки бавният старт, е доста интересна. Ясно си личи, че е предназначена за по-младата аудитория, наблегнато е върху детайли, а писането не е сред най-сполучливите. Смятам, че авторката е прибързала с публикуването на книгата, както и че определено „Вината в нашите звезди“ е стояла в близост до нея, докато е писала. Идеята за пътешествие сама по себе си е доста вълнуваща, имам предвид.. кое момиче не би искало да тръгне на спонтанно пътешествие, да срещне невероятен млад мъж, който изглежда е тотално безгрижен? Да пътуваш без лимит, без грижи, да се почувстваш свободен?

„Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се придвижваш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот — вглежда се внимателно в мен. — Живей за момента така — казва многозначително, — все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнат, много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.“

Едно нещо е доста разкайващо, а именно това, че няма родител, който да се намеси. Разбирам, че е на двадесет и е склонна да прави, каквото си пожелае. Но, хайде де, кой родител няма да се намеси, ако детето му реши да се махне просто ей така? Безотговорният. Това, всъщност е детайл, който живее в доста от тийн книгите, с надеждата, че няма да бъде забелязан, но също така е една от причините, поради която историите често изглеждат нереалистични. Колкото до главната героиня.. Камрин е една негативна социопатка. В което, естествено, няма нищо лошо, но лично на мен главната персона ми беше антипатична. Нейният недооформен характер не допринесе с нищо, Редмерски тотално е била концентрирана върху Андрю. Който е главната причина, поради която книгата изобщо се чете.

Втората половина от историята е малко критична, склонна да предизвика спорове, а краят досетлив. Но в края на краищата, „Миг преди никога“ е приятно четиво, което не бива да пропуснете през лятото!

Тийн-Чиклит летни книги: Ние, лъжците от Е. Локхарт


 Рейтинг: 3star

 Не съм сигурна дали тази книга минава за Чиклит, но си е в моят летен списък, така че смятам да я рецензирам. Позволявам си да започна с това, че очаквах съвсем различен плот и по-аматьорската версия на „Клюкарката“. И дори да беше така щях вероятно да я харесам повече.

Четирима тинейджъри, наричащи себе си „Лъжците“ прекарват заедно летата си на частен остров. Имат много пари и много проблеми, най-често причинени от именно твърде много пари или ужасно родителство. Главната героиня и разказвач Каденс Истман казва: „Ние сме семейство Синклер. Никой не е в нужда, никой не е в грешка.“ Това ни дава прилична идея за преобладаващата философия на семейството. Синклерови са красиви, перфектни, богати, адски богати и супер инвестирани в това да бъдат красиви и богати. Можете да видите това от хиляди мили. Можете да видите това ако посетят друг континент, можете да видите това дори, ако отидат на космоса. Обичам истории за богати деца, затова този роман беше за мен. Не напълно, но отчасти.

За съжаление дори сюжетът не оправдава ужасно скучните герои. Книгата започва с усещането, че нещо лошо се е случило преди две лета и сега Каденс има постоянна мигрена и липса на спомени от миналото. Лекарите и майка й са залепени за нея и твърдо желаят тя да си спомни и разбира се, ние – читателите проследяваме паметта й с нея. Вече е лято седемнайсет и Каденс се връща на плажа, с големи очаквания. Всичко, което иска е да бъде с „Лъжците“, сред които е и Гат, момчето, в което е влюбена, но тъй като той не е част от  семейството и има по-тъмна кожа от тяхната бива редовно нападнат от расистки коментари, тъй като Синклерови са прекалено богати и могат да си позволят расистки коментари.

„Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.“

Стилът на писане на Локхарт е красив, мога да кажа. Наясно съм с това, че повечето намират прозата й за лирична, но имаше моменти, в които тя беше по-скоро надута и странна. Ясно се виждаше колко много е искала да напише нещо неестествено, но аз нямах никакъв проблем с това.

Краят си беше майндфък, къстче преди авторката да разкрие инцидента, разбрах какво е станало и се молех да не е истина, за да не се окаже, че напразно съм изчела книгата. След това се почувствах празна и глупава. Изненада ме авторката и се ядосах, задето ме изненада, което си беше комично. Скрит спойлер: изводът, който си извадихме от книгата е следният: богатите хлапета са психично нестабилни, затова или ги остави намира и не ги пришпоарвай или ще ти запалят къщата.

Но в края на краищата й давам 3 звездички, заради самата атмосфера, която Локхарт беше пресъздала. Къща на остров е единственото, от което аз имам нужда в момента и тази книга ми се отрази добре.

Тийн-Чиклит летни книги: Заедно на път от Сара Десен

Рейтинг2.5star

Беше ми трудно, като маниашки фен на епик фентъзи литературата, да оставя поредиците малко на страна и да започна да чета летни, тийн романчета. Но си казах „идва лято и не искам да си натоварвам главата с фантастика на макс и да рева за умиращи герои“. Така че, очаквайте цяло да ви говоря колко ми се ходи на плаж и да ви занимавам с любовни интриги.

Първата книга, която ще рецензирам е „Заедно на път“ от Сара Десен. Не знам дали съм изпуснала времето, в което тази авторката е била харесвана, но аз, съжалявайки споделям, че чак сега намерих време за нейните романи. Да обърнем внимание на корицата – семпла, придаваща летни емоции и вълнения, напълно пасваща на книгата. По-добра корица не бих могла да си представя за нея.

„За да бъде нещо истински прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за които си се борил най-много. А когато нещо е резултат на големи усилия, трябва да направим така, че да бъде още по-трудно, ако не и невъзможно, да го загубим.“

Историята на Одън, главната ни героиня, се разказва от самата нея. Родителите й са разведени и тя живее с майка си. Разводът им я наранява и тя се отдава на учене и учене и общо взето – учене. Строго възпитана дъщеря на интелигентни и стриктни родители, без детство. Социалният й живот е несъществуващ и тя няма никакви намерения да го променя, до лятото, в което заминава при баща си, който живее с новата си съпруга и новороденото си дете. Одън остава напълно разочарована, когато открива, че баща й ще работи върху новият си роман цяло лято. Това е причината, поради която Одън обръща по-голямо внимание на съпругата на баща си и бебето и разбира, че не всичко, което е чувала от майка си за тази жена е истина и именно тогава тя си позволява да се сближи с нея.

Наблюдаваме драстичната промяна на главната героиня по време на събитията, след запознанството й с големият сладур, но и реалистичният до мозъка на костите си Или. Осъзнава, че най-накрая има шанс да се измъкне от взискателната си майка и да спре да се опитва да бъде съвършена. Безгрижното и самотно момче, Или също има своите тайни и двамата се сприятеляват, тъй като споделят един и същи проблем: не могат да спят през нощта. Започват да се срещат всяка вечер и прекарват нощите, пиейки маниашки дози кафе и създавайки приключения. Плаж, рокли, велисопеди, усмивки, смях, любов и лека тъга е всичко, което можете да намерите в книгата.

Описанието на малкият град Колби е толкова реалистично и лесно приемливо като реалност, че почти можете да почувствате соленият въздух и мириса на мириса на океана пред прозореца ви. Именно заради това смятам, че авторката заслужава адмирации и популярността й е напълна обяснима.

Благодаря на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.

Принцът на тръните от Марк Лорънс

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“ 

Рейтинг: 3.5star

Има ли по-добро нещо от исторически-фентъзи книга с ненормален принц и черен хумор? Само луксозна почивка в Хаваите.

Това, на което попаднах се оказа много над очакванията ми. Първото, което трябва да поясня е, че тази книга не е за всеки. Или прекалено много ще я заобичаш или ще я намразиш. Балансът е невъзможен. Изключително интригуващо четиво. Аплодисменти на Марк Лорънс за успешното изграждане на толкова мрачен свят и изборът на психопат за главен герой.

„Принцът на тръните“ ни сервира историята на 14-годишният Йорг Анкрат, принц на Анкрат и престолонаследник. На 10 е бил принуден да стане свидетел на бруталното убийства на любимата му майка и по-малкият му брат Уилям по искане на съперническа страна. Когато баща му, кралят, избира политиката над възмездието, несправедливостта кара Йорг да избяга от Висок замък, в преследване на отмъщение като разбойник. Разбойничеството продължава четири години, през които вече нещо в него се пречупва и той се превръща в безмилостно чудовище, решен на всяка цена да спечели войната, да обедини Разделената империя и да стане император.

„Когато го убиха(брат му), майка се разпищя и онези ѝ резнаха гърлото.
Бях само на девет и много глупав, исках да спася мама и Уилям,
драпах да изляза на пътя, но тръните ме държаха здраво. Оттогава
уважавам тръните.
Тръните ме научиха на играта. Покрай тях разбрах онова, което
мрачните и сериозни чичковци, водили Войната на Стоте, така и не
бяха научили. Можеш да спечелиш играта само ако разбереш, че е
игра. Накарай един човек да играе шах и му кажи, че всяка пионка е
негов приятел. Че офицерите са му братя. Накарай го да си спомни
празничния глас на топовете в деня на голяма победа. Внуши му, че
царицата е жената, в която е влюбен. И му гледай сеира как ще
изгуби всички тях.“

Заради бързото темпо на Лорънс няма време за въвеждане, а в началото директно попадаме сред сфера на кръвожадно убийство и още тогава читателят трябва да реши дали може да преглътне графичното насилие или да пропусне вълнуващото пътуване. Историята се разказва в първо лице и по този начин следим събията през очите на самият Йорг. Това предлага уникална, донякъде обезпокоителна гледна точка, тъй като Йорг смята човешкия живот за заменим и е отворен за безброй зверства. В негова защита, екзотеричната му представа за реалността оправдава всичките му морални недостатъци, защото неговата жестокост и безсърдечност са само истинското състояние на човешката природа, а не лъжите, които хората си внушават за честта и любовта и това да бъдеш „добър човек“. Не, тези остарели представи за „цивилизовани“ хора са лъжите, заблудите на Йорг. Той наистина уважава света, който мъжете са изградили за себе си. Живота е за оцеляване и получаване на това, което желаете.

След четири години разбойничество заедно със своята банда, Йорг прави своето завръщане във Висок замък и се среща с баща си. Нещата там са се пременили, баща му има вече нова кралица, която е бременна, а малката сестра на мащехата му, привлича нежелателно вниманието на Йорг.

Дори постоянните ретроспекции между настоящето и миналото, които Лорънс използва за да разкаже доминираща част от миналото на Йорг не отвличат вниманието от книгата, тъй като авторът го прави безпроблемно.

Въпреки цялата си психопатска амбиция, принцът си остава нервиращо очарователен, което трябва да се отбележи като забележително постижение на автора. Да накараш читателите да се влюбят в главен герой, притежаващ черна душа не е лесна работа. Да се влюбят в самият дявол.

Огнената наследница от Сара Дж. Маас

ТРЕТА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“ 

Рейтинг: 4.5star

Бавен старт, невероятен край.

Дори не знам с кои думи да започна рецензията си, поради причината че тази книга ме съсипа. Ако бях паднала по стълбите щеше да боли по-малко. „Огнената наследница“ не може да бъде сравнявана с първите две книги от поредицата. Третата книга сякаш е съвсем различна история, докато главният сюжет и цел са същите.

Ако си мислите, че вече напълно сте запознати с главната героиня Селена Сардотиен, грешите. О, грешите толкова много. В тази книга я виждаме повече от пречупена, безжалостна и обвиняваща се за смъртта на близките си. Вярвам, че това е това е нейната повратна точка, истинския кръстопът в живота й, каращ ни да я видим как приема и прегръща всичката тази болка, съжаление и омраза към себе си.

Сара Дж. Маас не само включва нови герои, но и разкрива ужасни спомени от детството на Селена. Надникваме в спомените й, още когато родителите й са били живи, а тя е имала нормален живот и обещаващо бъдеще. Нейното развитие като герой е феноменално, защото чрез всички тези преживявания тя става все по-мъдра и по-решителна. Авторката допуска също да се запознаем с герои, играещи значително голяма роля в миналото на Селена. Списъка коронясва леля й Майев, която чака като паяк племенницата си, чрез Майев се запознаваме и с Роуан. Ах, Роуан. Алфа-мъжле, в цялата си слава, красота и бруталност. Да не забравим и това, че може така да срита човек, че да засрами самата Селена. Той е страшен, интензивен, грижовен, но изцяло безмилостен, стане ли въпрос за врагове. Роуан е този, който най-накрая отказва да се примири с глупостите на Селена. Тя го провокира? Той я оставя да ходи с насинено око цяла седмица! Най-важното е, че Селена най-накрая успява да намери някой, на когото да се довери напълно, което до някъде я успокоява. Успокоява и феновете на поредицата, тъй като не веднъж асасинът имаше поразително дълбоки болки и големи психически травми, че се стигна до момент, в който феновете не бяха сигурни дали Селена изобщо ще  събере сила отново да се изправи. Но тя успява. Естествено, че трябва да успее, не напразно стана шампион.

„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Дориан Хавилиард, престолонаследникът продължава да бъде сантиментален и смирен, този път и уморен от всичко и всички. Вече напълно отказал се от Селена, той намира утеха и любов в лечителка Сорша. Въпреки това Селена ще се върне за него, тя му го обеща. Въпросът е дали тя ще се върне като Селена Сардотиен?

Стилът на писане на Сара е впечатляващ, добавя повече гласове в тази книга и можем съвсем ясно да видим разнообразието. Героите прерастват, а фонът на историята е задоволително подробно описан, за да можем да усетим както визуалната красота на Вендлин, така и суровостта на Адарлан.

Краят на книгата или по-скоро последните трийсет страници бяха най-стресиращото нещо, което някога съм чела. Сърцето ми заплашваше да изскочи, в момента, в който Дориан застана пред краля на Адарлан, вече с жена си, с капитанът на стражата и генералът Едиън, с най-невинната надежда в себе си. И всичко, което се случи след това бе способно да накара очите ми да кървят. След като я завърших, единствената ми мисъл беше колко жадна бях за убийството на краля на Адарлан. Исках той да умре в мъки. Не! Исках Селена да го убие, но бавно и достатъчно мъчително, брутално, наслаждавайки се на всяка една проклета секунда. Не съм сигурна дали е хубаво една книга да предизвиква такива чувства у читателите си. Но в края на краищата, защитавам главната героиния, Сара Дж. Маас би се зарадвала, нали така?

Огромни благодарности на Егмонт за предоставената ми възможност.