Тийн-Чиклит летни книги: Заплетени от Ема Чейс

Рейтинг: 3star

Трябва ли да се срамувам от това, че книгата ми хареса? Прочетох доста негативни мнения за нея и когато я започвах не бях в очакване на най-смислената книга на годината, това е вярно. Но дори сюжетът да бе абсурдно клиширан, начинът на писане и четенето от името на мъж бяха доста свежи.

Главният герой е Дрю, който е: вулгарен, незрял, разглезен, главозамайващо красив и е напълно наясно с това. Представете си го като по-младата версия на Джордан Белфърт. Авторката ме накара да харесам този задник, заради чувството му за хумор. Всичко излязло от устата му е забавно. Това е причината, поради която изобщо продължих да я чета, въпреки че знаех какво щеше да се случи. Толкова срещан е плотът. Невероятно чаровен и богат бизнесмен с хаплива уста и героиня, единствената, която не се оплита в паяжините му. Нали знаете онези комедийни филми, в които двамата главни герои работят в офис  и не спират да се заяждат един с друг. Ето така минава и книгата.

Главната ни героиня, Кейт пък е нова служителка във фирмата. Силно момиче, което не го е страх да предизвика Дрю. Умна, дръзка и смела, а хубавото тяло е само още един плюс. Лошото е, че тя всъщност си има приятел, което я прави още по-сложна мишена.

Дрю изпада в депресия, когато тя официално му отказва.Царят на нощните срещи не е свикнал с отказите. Барикадирал в апартамента си, в началото на книгата го виждаме, заобиколен от сладолед и пица. След това започва да разказва как се е стигнало до тук.

„Кейт,
Ако се хвърля под някой автобус, ще идваш ли на свиждане в болницата?
Дрю
ПС: Не искам да чувстваш вина, ако не оживея. Наистина.“

Наистина ми  се прииска, тя да го гушне и да му помогне, когато той се преструваше на ритнато кученце. Мъничките му, лирични сравнения също добавят цвят на романа. Дори ми хареса пряката връзка на главният герой с читателите и обръщенията му. Когато Дрю откри, че е влюбен, не се опита да го избегне, просто си беше наясно с това, че се държи като глупак и го приемаше.

Той придвижи ствола на мъжествеността си към
влажните листенца на женствеността ù.“
Кой по дяволите говори така?“

Определено бих препоръчала забавното четиво за през лятото. Няма как да се игнорира герой като Дрю. Ема Чейс заслужава реални адмирации, задето е пресъздала такива герои.

„Кой идиот вкара тая идея в
главата на жените? Да се е чуло някой мъж да казва на приятеля си: Копеле,
не можеш да си представиш колко беше грозна. Обаче като я видях как
боцка онези зеленчуци, откачих, пич. Трябваше да я чукам.“

Мрак от Джилиан Флин

Рейтинг: 3star

Нали знаете тези книги, които докато ги четете имате различни теории, относно края, въпреки че знаете, че книгата ще ви изненада. Е, „Мрак“ е една от тях.

Книгата, макар и на пръв поглед да лъже, никак не е евтино книжле, с недоизмислен сюжет. Напротив, „Мрак“ съдържа невероятна черна атмосфера, неспиращо напрежение и героиня, с изключително мрачен характер. Не блести, но се отличава от повечето трилъри. Трилърите са едни от най-сложните за писане жанрове, защото читателят е буквално твоят враг. Феновете на този жанр, ще анализират всичко, докато четат и ще се опитат да дешифрират мистерията, преди главният герой в книгата да го е направил. Един автор за да успее да извади нещо изненадващо, също така и съвсем реално и убедително в края на краищата трябва да има талант. Джилиан Флин определено го притежава.

В „Мрак“ проследяваме историята на Либи Дей, която помага на брат си да влезе в затвора, когато е на 7. Либи е студена, цинична, параноична, нещо като клептоман и странно чувствителна в същото време. Сега, когато е в трийсетте, тя няма пари, нито работа и живее на улица, която дори няма име. Точно когато е на ръба на отчаянието, се запознава с младият Лайл, който й предлага работа, в която от нея се изисква да бъде себе си. Да се появи преди група ненормалници, занимаващи се с разследване на известни престъпления, отдавна забравени от полицията като Либи Дей – малкото, вече порастнало момиченце, оцеляло при клането във фермата Кинаки в Канзас и да говори за случилото се. Първата й среща с тази група не протича така, както очаква. Групата стриктно вярва, че Бен Дей – брат й, е невинен и Либи бива нападната с шокиращи твърдения, които я карат да отвори старата книга и сама да продължи с разследването, с надеждата да открие истинският убиец на семейството й.

„Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън – месеста и тъмна – и тупнала на пода, та да я стъпчете.“

Изумителна проява на стил и невероятно разкриване на загадката, според мен. Но в крайна сметка, това, което всъщност прави историята стабилна е, че има мънички парченца доброта, вградени в нея. Но не искам да ви подведя, все пак това е трилър и няма да завърши с летящи понита. Но има моменти и детайли, които правят героите „хора“: Любовта на Пати към децата й, неопетнена, въпреки чувстото й на провал, желанието на Бен за прошка и помирение, чувството на Либи за лоялност към собствената й кръв.. „Мрак“ позволява на читателя да изпитва различни чувства от всцепененост.

Причината да правя ревю на тази книга е, че през май ще бъде екранизирана, в главните роли с Chloé Grace Moretz, Charlize Theron & Nicholas Hoult. Препоръчвам да прочетете книга, преди да излезе на големият екран.

Адът на Гейбриъл от Силвейн Рейнард

175748_b

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „АДЪТ НА ГЕЙБРИЪЛ“

Рейтинг: 4star

Най-интересното за тази трилогия е, че авторът е мистериозен и напълно инкогнито. Името върху не-толкова-оригинална-но-пък-изящната корица е невинно измамващ псевдоним. Тоест никой не го е виждал, а агентите му позволяват интервю с него единствено по имейл. Това, което е сигурно е, че живее в Канада, дори пола е мистерия. Въпреки, че се представя за мъж, има силни подозрения, че е вероятно да е жена, провокирани от факта, че мъжете не са способни да пишат еротика. Същият този автор включва договор за седемцифрена сума. Кеф, а?

И не след дълго.. Бинго! Книга от анонимен автор печели сума награди и покорява света. Историята е много страстна и дълбоко смислена. Една доста добра романтична история. Несъмнено автора е много талантлив, всеки един ред, всяка една страница сякаш е върха на професионализма. Брилянтно написана и пълна със загадки. Образът на Гейбриъл Емерсън е един от най-интересните и силни образи, на които съм попадала. Той е привлечен от срамежливата до смърт и стеснителната Джулиан. Тя също има своите загадки и двамата решава да поемат един към друг, с цел да бъдат спасени. До тук изглежда като анотация на някакъв трилър, не съм ли права? Но далеч не е така, „Адът на Гейбриъл“ е една възбуждаща не само душата книга.

Рейнард ни показва как сексът може да бъде описан като самото изкуство, а главните персонажи като деца на изкуството.

Господин Гейбриъл Емерсън е секси, твърдоглав, на моменти екстравагантно груб и могъщ. Във всеки смисъл. Харесва ми как не си поплюва и твърдо знае на какво е способен. Действията му са напълно сигурни, а думите тежки като камък. Осъзнава какво влияние има над околните. Но въпреки ината си, той може да бъде много мил и загрижено любящ. И го доказва не веднъж, когато се влюбва в Джулиан Мичел. Двамата буквално преминават през Ада, в името на любовта си. И двамата имат тежки детства с проблемни родители, майката на Джулия е била алкохоличка, обичаща да прекарва свободното си вечерно време с различни мъже, а Гейбриъл бива осиновен на ранна възраст от едно задружно и същевременно заможно семейство, които имат още две деца. Истинската му майка умира от пневномния, а баща му отказва да се грижи за него, но може би от силното чувство за вина оставя част от наследството си на „Блудният син“ Гейбриъл.

Кристално ясно е, че в тази книга също има интриганти или ако се сещате, от онези дразнещи герои, обикновено мъже, които видимо се опитват да налетят на главната героиня. При всяка една шибана възможност. Навсякъде ги има тия Хосе-та („50 нюанса сиво“) или Джейкъб-и („Здач“), проклети да са. Не, че имам нещо против теб, Джейкъб, не се обиждай.

Единственият, но масивен проблем на Джулиан и Гейбриъл е, че младата Джулия е ученичка на професор Емерсън и двамата могат да се натъкнат на усложнения и изпитания пред съда, дори ако някой заподозре нещичко. Да се надяваме това да не се случи (Но всъщност тайно искам да се случи, повече драма никога не е излишна, нали знаете). Агресивно я препоръчвам на по-възрастната аудитория, към малките се обръщам така: Би била страхотен подарък за рожден ден на майките ви!

Продължението на романът е „Екстазът на Гейбриъл“, следван от „Изкуплението на Гейбриъл“.

Крадецът на книги от Маркъс Зюсак

6330.maxРейтинг: 4.5star

Ако си затворя очите за основните грешки в немските думи, бих могла сърдечно да кажа, че книгата е гениална. Сърцераздирателна, но тъжна и истинска история. Изключителен стил на писане. Сложни образи на героите.Безумен край. Книгата е любов за ценителите на стойностната литература.

Зюсак ни показва кое е красивото в грозното, колко безполезна е войната и доказва човечността на хората и в най-тежките времена. Със сигурност авторът е много способен. Не харесвам книгата заради самата тема. Това, което ме срази всъщност са думите на автора, начина, по който се борави с тях, смисъла, символиката, които те оставят в силно изумление. Пренасят те в друг свят.

Разбира се, до тук сюжетът е напълно нормален, докато не се появява прекрасният Руди – момчето, с косата с цвят на лимон, копнеещо да целуне Лизел. Момчето, със сериозно провокативното държание и големият инат, верният й другар в белите и кражбите.

Нещата се променят драстично, когато на прага се явява Макс Вандербург – слабият евреин, който допринася със себе си огъня и безкрайните проблеми.

Докато четях ми се прииска, Смъртта да ми е приятелка и да си говорим за Лизел или Руди, за когото толкова плаках. Кой знае, може би Смъртта също щеше да поплаче с мен. Тя също има сърце. Мислех си, че няма смисъл да правя ревю на тази книга, тъй като каквото и да напишех, нямаше да разберете за какво става дума, нямаше как да опиша цялата красота в тази книга, нямаше никакъв смисъл. Смъртта грабва сърцето ви и си играе с него, така както си поиска.

Българската корица на книгата  ми е любима. Невероятни тъжни цветове и прекрасно оформление.
Искрено завиждам на тези, които те първа ще я прочетат.

Обществото на Жулиет от Саша Грей

175941_bРейтинг: 2star

Честно казано не очаквах много от Саша Грей. С точност едва ли бих могла да кажа дали ми харесва или не. Саша е напълно запозната с това, за което пише, именно за това секссцените са на високо ниво. Книгата е написана съвсем модерно, лесна за четене, авторката разправя всичко като човек, който ще се седне с теб на маса с питие и ще ти разказва мръснишки истории. Също толкова вулгарна, без заобиколки.

В „Обществото на Жулиет“ Саша пише откровено и без цензура за женските и мъжките сексуални фантазии, за плътските желания на тайните еротични клубове на елита. Тайните общества на извратените сексманиаци не са ми много интересни, на моменти просто прескачах редовете, за да мина на по-интересна сцена.

И ненавиждам факта, че книгата е често сравнявана с „50 Нюанса Сиво“. Не. Е.Л. Джеймс (автор на „50 Нюанса Сиво“)  говори за секс по време на менструация, Саша Грей говори за това, че секса е изкуство. Разликата е кристално ясна. Не, че имам нещо против трилогията на Е.Л. Джеймс, просто реших, че трябва да си го кажем направо.

Любовта на Саша към киното е очевидна, в „Обществото на Жулиет“, където често присъстват препратки към филмите на Луис Бунюел и Орсън Уелс.

За моя голяма изненада главната героиня- Катрин я харесвам ужасно много. Може би малко преувеличавам, но мисленето й, държанието й, всичко ми се струва на място и вярно. Не бих могла гордо да кажа, че я разбрах напълно. Объркана съм. Краят на книгата е изнасилен и нелеп. Последните няколко страници са пресилено излезли извън контрол, а набързо написаният завършек ме разочарова.

Но като погледнем на нещата от добрата страна, смятам, че Саша като за първа книга се е справила близо до отлично. Не бих препоръчала книгата на по-младата аудитория (ако се налага да дам възрастова граница, то тогава бих казала под 15), но човек може да я прочете от чисто любопитство и нужда от обогатяване на сексуалните фантазии. Но категорично не смятам, че ще е от книгите, които ще копнеете да прочетете втори път.