Пробуждането от Кели Армстронг

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ“

Рейтинг:2star

Втората книга продължава от там, където свършва първата – Клои в института, планираща бягство. Заедно с това очкавано бягство, следват и очаквани препядствия, нови истини и разкрития, които също не са много изненадващи. Първата книга в трилогията „Призоваването“ беше напълно приемлива. Най-малкото, имаше една история и тя беше интересна. Докато случаят в „Пробуждането“ се протаква ли протаква. Авторката сякаш нарочно вмъква ненужни сцени, само и само за да изглежда книгата по-описателна и дебела. Почти нищо ново не се добавя към основният сюжет. Тези 272 проклети страници преминават в укриване на героите в различни складове, мисли дали Саймън харесва Клои, но не, може пък Дерек да я харесва,(????въпрос на деня????) криене в изоставена къща, каране на автобус.

Не искам да хленча от срам, че исках тази книга да ми хареса, но някои автори не са родени да пишат поредици. Трябва да оставят първата книгата без продължение и още тогава да направят заключние на историята. Стилът на писане е приятен, но скучен, а единственият впечатляващ герой е второстепенен. Кофти е, когато читателят харесва повече някой от второстепенните герои, отколкото главният. Не е недопустимо, есествено, но в този случай, никой от главните герой не е увлекателен, и дума да не става пък за интересен. Магическата система, която Кели Армстронг се опитва да включи в историята си никак не се получава. Първата книга клонеше към хорър жанра и точно това правеше книгата възбуждаща интереса, но тази е някаква кръстоска между аматьорски фентъзи и още по-аматьорски научнофантастичен.

Това е мястото, в което аз и Клои се разделяме, търпях те
предостатъчно време. С целият ми респект към Кели Армстронг, аз съм аут.

Advertisements

Принцът на тръните от Марк Лорънс

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“ 

Рейтинг: 3.5star

Има ли по-добро нещо от исторически-фентъзи книга с ненормален принц и черен хумор? Само луксозна почивка в Хаваите.

Това, на което попаднах се оказа много над очакванията ми. Първото, което трябва да поясня е, че тази книга не е за всеки. Или прекалено много ще я заобичаш или ще я намразиш. Балансът е невъзможен. Изключително интригуващо четиво. Аплодисменти на Марк Лорънс за успешното изграждане на толкова мрачен свят и изборът на психопат за главен герой.

„Принцът на тръните“ ни сервира историята на 14-годишният Йорг Анкрат, принц на Анкрат и престолонаследник. На 10 е бил принуден да стане свидетел на бруталното убийства на любимата му майка и по-малкият му брат Уилям по искане на съперническа страна. Когато баща му, кралят, избира политиката над възмездието, несправедливостта кара Йорг да избяга от Висок замък, в преследване на отмъщение като разбойник. Разбойничеството продължава четири години, през които вече нещо в него се пречупва и той се превръща в безмилостно чудовище, решен на всяка цена да спечели войната, да обедини Разделената империя и да стане император.

„Когато го убиха(брат му), майка се разпищя и онези ѝ резнаха гърлото.
Бях само на девет и много глупав, исках да спася мама и Уилям,
драпах да изляза на пътя, но тръните ме държаха здраво. Оттогава
уважавам тръните.
Тръните ме научиха на играта. Покрай тях разбрах онова, което
мрачните и сериозни чичковци, водили Войната на Стоте, така и не
бяха научили. Можеш да спечелиш играта само ако разбереш, че е
игра. Накарай един човек да играе шах и му кажи, че всяка пионка е
негов приятел. Че офицерите са му братя. Накарай го да си спомни
празничния глас на топовете в деня на голяма победа. Внуши му, че
царицата е жената, в която е влюбен. И му гледай сеира как ще
изгуби всички тях.“

Заради бързото темпо на Лорънс няма време за въвеждане, а в началото директно попадаме сред сфера на кръвожадно убийство и още тогава читателят трябва да реши дали може да преглътне графичното насилие или да пропусне вълнуващото пътуване. Историята се разказва в първо лице и по този начин следим събията през очите на самият Йорг. Това предлага уникална, донякъде обезпокоителна гледна точка, тъй като Йорг смята човешкия живот за заменим и е отворен за безброй зверства. В негова защита, екзотеричната му представа за реалността оправдава всичките му морални недостатъци, защото неговата жестокост и безсърдечност са само истинското състояние на човешката природа, а не лъжите, които хората си внушават за честта и любовта и това да бъдеш „добър човек“. Не, тези остарели представи за „цивилизовани“ хора са лъжите, заблудите на Йорг. Той наистина уважава света, който мъжете са изградили за себе си. Живота е за оцеляване и получаване на това, което желаете.

След четири години разбойничество заедно със своята банда, Йорг прави своето завръщане във Висок замък и се среща с баща си. Нещата там са се пременили, баща му има вече нова кралица, която е бременна, а малката сестра на мащехата му, привлича нежелателно вниманието на Йорг.

Дори постоянните ретроспекции между настоящето и миналото, които Лорънс използва за да разкаже доминираща част от миналото на Йорг не отвличат вниманието от книгата, тъй като авторът го прави безпроблемно.

Въпреки цялата си психопатска амбиция, принцът си остава нервиращо очарователен, което трябва да се отбележи като забележително постижение на автора. Да накараш читателите да се влюбят в главен герой, притежаващ черна душа не е лесна работа. Да се влюбят в самият дявол.

Огнената наследница от Сара Дж. Маас

ТРЕТА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“ 

Рейтинг: 4.5star

Бавен старт, невероятен край.

Дори не знам с кои думи да започна рецензията си, поради причината че тази книга ме съсипа. Ако бях паднала по стълбите щеше да боли по-малко. „Огнената наследница“ не може да бъде сравнявана с първите две книги от поредицата. Третата книга сякаш е съвсем различна история, докато главният сюжет и цел са същите.

Ако си мислите, че вече напълно сте запознати с главната героиня Селена Сардотиен, грешите. О, грешите толкова много. В тази книга я виждаме повече от пречупена, безжалостна и обвиняваща се за смъртта на близките си. Вярвам, че това е това е нейната повратна точка, истинския кръстопът в живота й, каращ ни да я видим как приема и прегръща всичката тази болка, съжаление и омраза към себе си.

Сара Дж. Маас не само включва нови герои, но и разкрива ужасни спомени от детството на Селена. Надникваме в спомените й, още когато родителите й са били живи, а тя е имала нормален живот и обещаващо бъдеще. Нейното развитие като герой е феноменално, защото чрез всички тези преживявания тя става все по-мъдра и по-решителна. Авторката допуска също да се запознаем с герои, играещи значително голяма роля в миналото на Селена. Списъка коронясва леля й Майев, която чака като паяк племенницата си, чрез Майев се запознаваме и с Роуан. Ах, Роуан. Алфа-мъжле, в цялата си слава, красота и бруталност. Да не забравим и това, че може така да срита човек, че да засрами самата Селена. Той е страшен, интензивен, грижовен, но изцяло безмилостен, стане ли въпрос за врагове. Роуан е този, който най-накрая отказва да се примири с глупостите на Селена. Тя го провокира? Той я оставя да ходи с насинено око цяла седмица! Най-важното е, че Селена най-накрая успява да намери някой, на когото да се довери напълно, което до някъде я успокоява. Успокоява и феновете на поредицата, тъй като не веднъж асасинът имаше поразително дълбоки болки и големи психически травми, че се стигна до момент, в който феновете не бяха сигурни дали Селена изобщо ще  събере сила отново да се изправи. Но тя успява. Естествено, че трябва да успее, не напразно стана шампион.

„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Дориан Хавилиард, престолонаследникът продължава да бъде сантиментален и смирен, този път и уморен от всичко и всички. Вече напълно отказал се от Селена, той намира утеха и любов в лечителка Сорша. Въпреки това Селена ще се върне за него, тя му го обеща. Въпросът е дали тя ще се върне като Селена Сардотиен?

Стилът на писане на Сара е впечатляващ, добавя повече гласове в тази книга и можем съвсем ясно да видим разнообразието. Героите прерастват, а фонът на историята е задоволително подробно описан, за да можем да усетим както визуалната красота на Вендлин, така и суровостта на Адарлан.

Краят на книгата или по-скоро последните трийсет страници бяха най-стресиращото нещо, което някога съм чела. Сърцето ми заплашваше да изскочи, в момента, в който Дориан застана пред краля на Адарлан, вече с жена си, с капитанът на стражата и генералът Едиън, с най-невинната надежда в себе си. И всичко, което се случи след това бе способно да накара очите ми да кървят. След като я завърших, единствената ми мисъл беше колко жадна бях за убийството на краля на Адарлан. Исках той да умре в мъки. Не! Исках Селена да го убие, но бавно и достатъчно мъчително, брутално, наслаждавайки се на всяка една проклета секунда. Не съм сигурна дали е хубаво една книга да предизвиква такива чувства у читателите си. Но в края на краищата, защитавам главната героиния, Сара Дж. Маас би се зарадвала, нали така?

Огромни благодарности на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Среднощна корона от Сара Дж. Маас

ВТОРА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯ ТРОН“

Рейтинг: 4star

„Среднощна корона” е всичко, което читателите очакваха в „Стъкления трон” но не го получиха. „Среднощна корона” е абсолютно всичко, което всеки читател на епик фентъзи литературата очаква от една такава книга. Сякаш Сара Дж. Маас е изслушала целият критицизъм към първата книга, така че е седнала и написала продължението напълно перфектно. Очаквах нещо приятно, но се радвам, че авторката ме изненада тройно повече, отколкото някога бих очаквала.

Това, което трябва да кажа е, че обичам тази книга. Обичам тази трилогия. Обичам Селена. Обичам Сара Дж. Маас.

Четенето на „Среднощна корона” премина от бални рокли и красиви принцове към летящи кинжали и магии. Сюжетът беше изключително добре построен. В началото всичко върви бавно, постепенно те подготвя за отговорите на тайните, а краят е умопобъркващ. Или с други думи, достатъчно добър, че да ме за държи до два часа сутринта, тотално забравяйки за нещата, които трябваше да свърша.

Във втората книга следим не само историята от гледната точка на Селена, но алтернативно на Дориан и Каол. Техните части са не скучни и достатъчно къси, за да видим какво точно става с тях.

Проблема на всеки вероятно в първата книга с главната героиня Селена бе, че тя е перфектна. Проблемът продължава да важи и в тази книга, но го намерих за по-толерантен, когато тя психически се разпадна. Точно така, нашата студенокръвна, невероятна Селена почти се побърква – и на мен това ми хареса. Идва момент, в който тя не спи, не се храни, плаче, чудовищно напада любимия си. Невероятно е.

„Познатият черен пламък се разпали в стомаха й, след което я обзе цялата, повлече я в яма без дъно.

Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан, бавно се изправи от стола си.”

Тези две изречения са началото на неспиращ екшън, езера от кръв и ужасяващата промяна на Селена. До сега тя не се държеше като асасин. Убиваше почти по инцидент, само когато наистина й се налагаше. Авторката обоготворява Селена, тя е една и единствената по рода си, служеща за най-могъщият крал. Чета книга за асасин, което означава, че очаквам убийства.

„Селена обаче само се усмихна, щом погледът й се спря на един от министрите на масата. Тръгна право към него. И никой, дори бащата на Дориан, не каза нищо, когато тя стовари главата върху списъците на министъра.

– Мисля, че това е ваше. – каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на един свободен стол, като се изтегна напряко.”

Един от най-добрите за мен моменти, мога да си представя ясно шокираното лице на Дориан. Когато стана дума за Дориан, леката промяна в него е напълно очебийна. Да, той продължава да се държи като плашливо детенце и факта, че Селена вече не е неговата принцеса, облечена в красиви, бални рокли, а е кръвожадна убийца, която винаги е била го натъжава. Съвземи се, Дориан! Въпреки, че той е на път да бъде голяма заплаха за баща си, му е нужно още малко време да излезе покровителствено от черупката си. Но винаги ще го предпочитам пред Каол.

Капитанът на стража се държи по-скоро като майката на Селена, отколкото като неин любовник. Няма вяра в Селена, което намалява респекта ми към него. Тя е асасин, налага се да има по-големи знания в убийствата от теб,  достатъчно зряла е и е преживяла не веднъж големи трудности, ти ли ще й казваш какво да прави?

Най-изненадващото в книгата е доминирането на магията в нея. И напълно разбираемо, краят. Той те кара да си глътнеш езика и да ревеш отчаяно за третата книга. Което и направих.. и нямам търпение да я започна.

Изрично благодаря на Егмонт, затова, че ми изпратиха тази книга.

Последната империя от Брандън Сандърсън

Рейтинг: 5star

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МЪГЛОРОДЕН“ 

Днес е неделя и най-накрая реших да напиша едно ревю, относно книгата, (по-скоро трилогията, по-късно ще има и ревю на останалите две книги) която короняса класацията ми и стана любимата ми поредица. Тези дни не съм обръщала внимание на блога си, за което се извинявам, но бях твърде заета, както и прочетох няколко книги на Брандън Сандърсън, а той категорично заслужава червен килим.

„Мъглороден“ е епична фентъзи поредица, написана от Сандърсън, сюжетът на която на пръв поглед може да изглежда клиширан, но е толкова добре написана, че не те оставя нито за миг.

В „Последната империя“ се разказва за Империята, управлявана от лорд Владетеля, в която по-голямата част от хората се наричали „скаа“ (роби), други – благородници. Скаа неведнъж са се опитвали да вдигнат бунт срещу лорд Владетеля, но след време един Мъглороден, Келсайър, най-добрият и прочут крадец в страната решава да събори Последната империя. Келсайър е един много вдъхновяващ герой, бих могла да кажа, един от най-добрите герои, с които съм се срещала. За неговата умопобъркана цел той иска помощ от негови стари приятели, повечето Мъгливи. Те също са много добре описани и кой от кой по-различни и интересни. В същото това време Келсайър спасява живота и вкарва в групата едно младо момиче, дете отгледано на улицата – Вин, която, както се подразбира играе главната роля. В началото на осъществяването на грандиозният план, Вин е пратена да шпионира сред благородниците, в ролята на Валет. На един от баловете тя се запознава с Елънд Венчър, млад и красив благородник, който е сгоден, но двамата нещо ги придърпва един към друг.  

Магичната система в книгата е напълно невероятна, цялата схема е страшнодобре измислена, а най-доброто е, че Сандърсън не се опитва с всичка сила да те впечатли с начина си на писане, а той просто го прави, без да го забелязва особено. Мрачната обстановката, която е създал може да се прочета само, слушайки лекичко някоя песен на Florence and the Machine.

След постигането на целта, Последната империя е обхваната от хаос, а краят е адски неочакван.

Трябва да кажа, че ако бях написала това ревю, веднага след прочитането на книгата, вероятно щях да съм изписала повече от 2000 думи. Заобичах света на Мъглородните, влюбих се в него до такава степен, че всяка една сцена, всеки един диалог минаваше пред очите ми като на кино екран. Изражението ми беше като на малко дете, на което са му купили застрашително количество сладки.

Мислех си колко красива би било ако Мъглороден стане тв сериал. Ако попитате мен, трилогията дори не получава достатъчно вниманието, което заслужава.

Обречени на безсмъртие от Ейми Плъм

ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕВЕНАНТ“ 

Рейтинг: 2.5star

Мислете си, че ви трябва едно hot ass, безуслно безсмъртно момче, защото живота ви не е достатъчно странен и прецакан? Имате нужда от секси закрилник, който ще се влюби във вас, но едновременно с това ще играе ролята си на зомби? Преместете се в Париж. Първата стъпка до целта е да убиете един или дори двамата ви родители, защото като редовен четец на young adult, смятам, че шанса да убиете родителите си е по-голям от това да срещнете секси, безсмъртно момче. Втората стъпка са кафенетата. Вземете някоя английска книга със себе си, за да ви помислят за по-интелигентни останалите хора и седнете в някое кафене. Поръчайте си кафе, защото всички знаем, че не искате да ви виждат да пиете натурален сок във Франция. Правете се, че сте доста задълбочени в това, което ужким четете, но междувременно огледайте дали вашият hot ass момче се е показал на територия. Също така се нуждаете от основателна причина да изглеждате тъжна, така че той да ви забележи. Трябва да вложите много чувства в този момент, изкарайте аткьорът, копнеещ за награда във вас. Леки stalker-ски погледи също няма да са зле, защото все пак не искате да развалите първият момент, в който бъдещият ви секси, тийн приятел ще ви погледне, нали? И естествено няма да пропуснете частта, в която си изпускате книгата, и се обръщате на забавен каданс, даравяйки вашето момче с възможно най-драматичният „аз-не-мога-да-те-имам-защото-вероятно-всички-момичета-ти-се-кланят-но-въпреки-това-те-искам“ поглед. Дори да не сте се запознали още и двамата ще знаете, че имате дълбока духовна връзка.

Повярвайте, той ще бъде много очарован от този момент.. до толкова, че веднага ще се съгласи да ви разкрие най-лошата си тайна. След което ще се случат ужасни неща, плашещи и разкайващи. Вашият секси тийн приятел може да се окаже зомби–дух-ангел-спасител. Но вие точно това искахте, нали? Така че това няма да е проблем, защото той ще ви докаже колко много ви обича и цени. И това защото сте единственото момиче, в което той внезапно се влюбвя след близо 90 години зомбуване. (да, дъртак е, но на вид е принц, спокойно) Схванахте ли последното? Зомбуване? Ха?

Поредицата Академия за вампири от Ришел Мийд

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“ 

Рейтинг: 3.5star

След всичката вече отминала мания по тази поредица и невъзможно дълго притискане от страна на една моя приятелка с думите, че „приличам на Роуз Хатауей“, при положение, че аз си нямах никаква идея какво представлява това момиче, се наканих да прочета поредицата и на всичко отгоре завърших всичките пет от шест книги, смятам да си дам малко почивка и след това да допрочета и последната от поредицата. Вероятно и от това се подразбира, че всъщност заобичах „Академия за вампири“, и ме е срам, че го признавам. Но това бяха първите книги, които прочетох от  Ришел Мийд и мога да несъмнено да кажа, че й се възхищавам за измислените герои. Забавен е фактът, че изгледах преди няколко месеца филма, който излезе на големия екран, подценявайки вътрешно темата и сюжета, мислейки, че това е поредният свръх вампирски буламач. Както и предполагах филма бе нищо в сравнение с книгата. Единственият огромен плюс на филма бе това, че бяха допринесли и изпипали толкова добре героите.

Rose Hathaway

Авторката определено си я бива в това,  което прави, отворила е друга вратичка към света на вампирите, ако мога да се изразя сладникаво. Началото на всяка една книга е агонизиращо бавно. Сюжетът е следният: Освен обикновените и напълно скучни хора естествено, че съществуват новите морои-смъртни вампири, дампири и стригои. Мороите владеят магиите със земните елементи, дампирите – полу хора, полу вампири посвещават живота си на мороите като техните пазители. Разбира се, защо да няма училище, което да събере всички тези същество на едно и също място? Тази роля играе академията „Свети Владимир“. Две години след бягството на Роуз Хатауей(в случая главната героиня), която е дампир, копнеещ да стане личен пазител на своята най-добра приятелка и също моройска принцеса, последна от рода Драгомир – Лиса. Роуз е сприхава, амбициозна, самоуверена, понякога адски дразнеща, тя е от онези герои, които мразиш, но пък незнайно защо симпатизираш. Не е безстрашна, но е смела. Някои подточки от темата на историята на вампирите, дампирите и стригоите ми се стори недоизмислена, сякаш авторката просто е изкълпила някаква история, само защото при първа мисъл й се е сторила вълнуваща.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Lissa Dragomir

Рейтинг3star

Роуз е хлътнала по нейният ментор и учител – Димитрий и твърдо смята, че чувствата й не са едностранни, но няма с какво да го докаже. Но романтиката между тях двамата е бозава, скучна и еднообразна. Димитрий е мъж, който действа уж винаги по правилният наин, въпреки импулсите. Във втората книга се наблюдява леката промяна в държанието й и си остава интересен разказвач, но толкова често проявява егоизъм и толкова бавно схваща какво се случва около нея, че читателят първи предполага какво ще се случи, още преди на главната героиня да й е хрумнало. Често ми доприискваше да вляза в книгата и да я хвана за косата и отпратя в стената, а съм против всякакъв вид агресия(???). Докато същото не се отнася за Лиса. Тя е пълната противоположност на Роуз. Мила, сдържана, страда от депресия в началото на поредицата, поради смъртта на брат й и родителите й, така че единственият човек, който й остава е Роуз, която всъщност е била в същата кола с тях и на практика умряла, но със силата, която Лиса притежава успява да си върне най-добрата приятелка. Лиса е такова русо бебче, кой би искал да й причини нещо? Тя е родена за да бъде кралица.  Одобрявам и подкрепям с две ръце връзката й с Кристиан Озера (би трябвало да се преведе Крисчън, но често преводачите са непохватни). Той е също е  морой, но родителите му са избрали да бъдат стригои, заради което той е постоянно е пренебрегван от по-властните, дете, страдащо заради постъпките на родителите си. Та той също е едно невероятно бебче като Лиса, заслужава много повече от това, което получава. 😦 Остроумен и саркастичен е, често импулсивен и голям инат. Двамата с Лиса са от онези дразнещо сладките двойки, на които хем се радваш, хем искаш да се махнат от очите ти.

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Christian Ozera

Рейтинг: 3star

 Третата книга е далеч по-реалистична и добре, Ришел Мийд е засилила играта на фронта, хехех. Сюжет, темпо, стил, характеризиране, романтика, всичките те получават значително подобрение. Роуз получава доза зрялост и изцепките й намаляват. Най-добрият й приятел Мейсън, умира и тя се чувства отговорна за това, след време си мисли, че полудява, виждайки духове навсякъде, където отиде. Ето точно тази подточка ми се стори адски нелепа и недоизчерпана. В смисъл, има я цялата тази врява около стригоите и живите същества, защо трябва да се включват и духове? Абсурдно е и необходимо е. Но пък за сметка на това екшъна никога не престава да заема позиция. Във всяка една от книгите има определени kick-ass сцени, които са достатъчно добре описани, за да успеят да те вкарат някъде там по средата на мятащите се колове като невидим наблюдател.

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 2star

Колкото и не харесвам скучният Димитрий Беликов, авторката наистина се гаври с него, превръщайки го в стригои. Такъв силен и отговорен мъжага, се превръща в пребледнял, отвратителен стригои. И тъй като двамата  си бяха обещали единият от тях ако се превърне в самото Зло, другият да го убие, за да не го оставя да се скита из света като лош вампир. Сюжетът в „Кръвно обещание“ върви измъчващо бавно, изпълнен е със сумати необходими и ненужни герои, които нямат кой знае каква запомняща се роля в цялата схема. В един момент бях започнала да прескачам страници, за да стигна до нещо, което си струва да се прочете. Разделена е на две части: Ейвъри/Лиса в академията и Роуз в Русия, търсеща Димитрий. Роуз се среща и с баща си – Ейб, който е важна клечка сред мощениците. Историята е умело преплетена, но толкова скучнните случки са компенсирани от красивият край на книгата.

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 3star

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Тези три звезди книгата заслужи единствено заради една осъществяването на една дългоочаквана сцена с Ейдриън и Роуз. О, кой е Ейдриън? За малко да забравя, най-красивото съм запазила за последно.

Добрата новина е, че „Духовна Връзка“ е по-добра от „Кръвно обещание“, така че си поемете дълбоко дъх. Но, има и лоши новини. Характерът на Роуз става хит в тази книга. Темпото е доста бързо, така че не ти остава време да се отгечиш. Има три главни точки в книгата: a) Изпита на Роуз; b) Спасяването на Виктор Дашков; c) Битката с Димийтрий.

Има неща в книгата, които ми се искаше да не бяха получавали такова внимание, като партита, семейни посещания и т.н. Но след като Ейдриън заема важна роля в книгата, не може да те да не са включени, разбирам. Господин Ейдирън Ивашков – морой, имащ духовни сили и племенник на кралица Татяна, идва от значително богато семейство. Пуши, пие и купонясва доста често, но на място с това е и саркастичен, самоуверен и плува в басейн от жени, които биха му се залепили. (аз също влизам в този списък, няма какво да се лъжем 🙂 ) След запознанството им с Роуз във втора книга, (искам да вмъкна точно тук, че е изключително невъзпитано от страна на авторката да ни лишава от Ейдриън в първата книга, както и във филма, не е честно и не е знак на добро възпитание да си играеш с чувствата на читателя) той сравнително бързо се влюбва в нея и тъй като е склонен към пристрастяване, се привързва прекалено много. И тя, Роуз малката кучка се възползва от това и взема пари от него, за да отиде в Русия.(??!???!?!?!?!) След завръщането си в Академията, започва връзка с него, при положение, че знае, че няма начин да не мисли за Димитрий през цялото време. Но не е само това. Също така изпозлва кредитната му карта след като измъква Виктор Дашков от затвора и за да намери брат му отива в Лас Вегас с приятели, без да спомене за нищо от това на Ейдирън, който формално й се води приятел. И сега някой да ми каже една причина, поради която да я респектирам? Да не споменавам шумното обясняване на любов към Димитрий? Ако имах начин да си поговоря с Роуз, щях да й кажа само:

Имаше аспекти, които както се вижда ме дразниха, но поредицата е хубаво приключение. Страх ме е да прочета последната книга, тъй като леко си спойлнах, прочитайки това-онова и разбрах, че Роуз успява все пак да съсипе Ейдирън психически. И да си заживее щастливо с нейният Димитрий. ПФ, Ейдирън и без това заслужава много по-добра от нея. Във всеки случай, „Академия за вампири“ е предназначена за младата аудитория и ако не харесвате вампири и саркастични герои, определено не е за вас.

Впрочем, трябва да поговря с приятелката ми и да обсъдя темата с „приликата“ ми с Роуз. Аз не съм толкова неприятна.

Или поне се надявам.