Поредицата Академия за вампири от Ришел Мийд

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“ 

Рейтинг: 3.5star

След всичката вече отминала мания по тази поредица и невъзможно дълго притискане от страна на една моя приятелка с думите, че „приличам на Роуз Хатауей“, при положение, че аз си нямах никаква идея какво представлява това момиче, се наканих да прочета поредицата и на всичко отгоре завърших всичките пет от шест книги, смятам да си дам малко почивка и след това да допрочета и последната от поредицата. Вероятно и от това се подразбира, че всъщност заобичах „Академия за вампири“, и ме е срам, че го признавам. Но това бяха първите книги, които прочетох от  Ришел Мийд и мога да несъмнено да кажа, че й се възхищавам за измислените герои. Забавен е фактът, че изгледах преди няколко месеца филма, който излезе на големия екран, подценявайки вътрешно темата и сюжета, мислейки, че това е поредният свръх вампирски буламач. Както и предполагах филма бе нищо в сравнение с книгата. Единственият огромен плюс на филма бе това, че бяха допринесли и изпипали толкова добре героите.

Rose Hathaway

Авторката определено си я бива в това,  което прави, отворила е друга вратичка към света на вампирите, ако мога да се изразя сладникаво. Началото на всяка една книга е агонизиращо бавно. Сюжетът е следният: Освен обикновените и напълно скучни хора естествено, че съществуват новите морои-смъртни вампири, дампири и стригои. Мороите владеят магиите със земните елементи, дампирите – полу хора, полу вампири посвещават живота си на мороите като техните пазители. Разбира се, защо да няма училище, което да събере всички тези същество на едно и също място? Тази роля играе академията „Свети Владимир“. Две години след бягството на Роуз Хатауей(в случая главната героиня), която е дампир, копнеещ да стане личен пазител на своята най-добра приятелка и също моройска принцеса, последна от рода Драгомир – Лиса. Роуз е сприхава, амбициозна, самоуверена, понякога адски дразнеща, тя е от онези герои, които мразиш, но пък незнайно защо симпатизираш. Не е безстрашна, но е смела. Някои подточки от темата на историята на вампирите, дампирите и стригоите ми се стори недоизмислена, сякаш авторката просто е изкълпила някаква история, само защото при първа мисъл й се е сторила вълнуваща.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Lissa Dragomir

Рейтинг3star

Роуз е хлътнала по нейният ментор и учител – Димитрий и твърдо смята, че чувствата й не са едностранни, но няма с какво да го докаже. Но романтиката между тях двамата е бозава, скучна и еднообразна. Димитрий е мъж, който действа уж винаги по правилният наин, въпреки импулсите. Във втората книга се наблюдява леката промяна в държанието й и си остава интересен разказвач, но толкова често проявява егоизъм и толкова бавно схваща какво се случва около нея, че читателят първи предполага какво ще се случи, още преди на главната героиня да й е хрумнало. Често ми доприискваше да вляза в книгата и да я хвана за косата и отпратя в стената, а съм против всякакъв вид агресия(???). Докато същото не се отнася за Лиса. Тя е пълната противоположност на Роуз. Мила, сдържана, страда от депресия в началото на поредицата, поради смъртта на брат й и родителите й, така че единственият човек, който й остава е Роуз, която всъщност е била в същата кола с тях и на практика умряла, но със силата, която Лиса притежава успява да си върне най-добрата приятелка. Лиса е такова русо бебче, кой би искал да й причини нещо? Тя е родена за да бъде кралица.  Одобрявам и подкрепям с две ръце връзката й с Кристиан Озера (би трябвало да се преведе Крисчън, но често преводачите са непохватни). Той е също е  морой, но родителите му са избрали да бъдат стригои, заради което той е постоянно е пренебрегван от по-властните, дете, страдащо заради постъпките на родителите си. Та той също е едно невероятно бебче като Лиса, заслужава много повече от това, което получава. 😦 Остроумен и саркастичен е, често импулсивен и голям инат. Двамата с Лиса са от онези дразнещо сладките двойки, на които хем се радваш, хем искаш да се махнат от очите ти.

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Christian Ozera

Рейтинг: 3star

 Третата книга е далеч по-реалистична и добре, Ришел Мийд е засилила играта на фронта, хехех. Сюжет, темпо, стил, характеризиране, романтика, всичките те получават значително подобрение. Роуз получава доза зрялост и изцепките й намаляват. Най-добрият й приятел Мейсън, умира и тя се чувства отговорна за това, след време си мисли, че полудява, виждайки духове навсякъде, където отиде. Ето точно тази подточка ми се стори адски нелепа и недоизчерпана. В смисъл, има я цялата тази врява около стригоите и живите същества, защо трябва да се включват и духове? Абсурдно е и необходимо е. Но пък за сметка на това екшъна никога не престава да заема позиция. Във всяка една от книгите има определени kick-ass сцени, които са достатъчно добре описани, за да успеят да те вкарат някъде там по средата на мятащите се колове като невидим наблюдател.

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 2star

Колкото и не харесвам скучният Димитрий Беликов, авторката наистина се гаври с него, превръщайки го в стригои. Такъв силен и отговорен мъжага, се превръща в пребледнял, отвратителен стригои. И тъй като двамата  си бяха обещали единият от тях ако се превърне в самото Зло, другият да го убие, за да не го оставя да се скита из света като лош вампир. Сюжетът в „Кръвно обещание“ върви измъчващо бавно, изпълнен е със сумати необходими и ненужни герои, които нямат кой знае каква запомняща се роля в цялата схема. В един момент бях започнала да прескачам страници, за да стигна до нещо, което си струва да се прочете. Разделена е на две части: Ейвъри/Лиса в академията и Роуз в Русия, търсеща Димитрий. Роуз се среща и с баща си – Ейб, който е важна клечка сред мощениците. Историята е умело преплетена, но толкова скучнните случки са компенсирани от красивият край на книгата.

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 3star

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Тези три звезди книгата заслужи единствено заради една осъществяването на една дългоочаквана сцена с Ейдриън и Роуз. О, кой е Ейдриън? За малко да забравя, най-красивото съм запазила за последно.

Добрата новина е, че „Духовна Връзка“ е по-добра от „Кръвно обещание“, така че си поемете дълбоко дъх. Но, има и лоши новини. Характерът на Роуз става хит в тази книга. Темпото е доста бързо, така че не ти остава време да се отгечиш. Има три главни точки в книгата: a) Изпита на Роуз; b) Спасяването на Виктор Дашков; c) Битката с Димийтрий.

Има неща в книгата, които ми се искаше да не бяха получавали такова внимание, като партита, семейни посещания и т.н. Но след като Ейдриън заема важна роля в книгата, не може да те да не са включени, разбирам. Господин Ейдирън Ивашков – морой, имащ духовни сили и племенник на кралица Татяна, идва от значително богато семейство. Пуши, пие и купонясва доста често, но на място с това е и саркастичен, самоуверен и плува в басейн от жени, които биха му се залепили. (аз също влизам в този списък, няма какво да се лъжем 🙂 ) След запознанството им с Роуз във втора книга, (искам да вмъкна точно тук, че е изключително невъзпитано от страна на авторката да ни лишава от Ейдриън в първата книга, както и във филма, не е честно и не е знак на добро възпитание да си играеш с чувствата на читателя) той сравнително бързо се влюбва в нея и тъй като е склонен към пристрастяване, се привързва прекалено много. И тя, Роуз малката кучка се възползва от това и взема пари от него, за да отиде в Русия.(??!???!?!?!?!) След завръщането си в Академията, започва връзка с него, при положение, че знае, че няма начин да не мисли за Димитрий през цялото време. Но не е само това. Също така изпозлва кредитната му карта след като измъква Виктор Дашков от затвора и за да намери брат му отива в Лас Вегас с приятели, без да спомене за нищо от това на Ейдирън, който формално й се води приятел. И сега някой да ми каже една причина, поради която да я респектирам? Да не споменавам шумното обясняване на любов към Димитрий? Ако имах начин да си поговоря с Роуз, щях да й кажа само:

Имаше аспекти, които както се вижда ме дразниха, но поредицата е хубаво приключение. Страх ме е да прочета последната книга, тъй като леко си спойлнах, прочитайки това-онова и разбрах, че Роуз успява все пак да съсипе Ейдирън психически. И да си заживее щастливо с нейният Димитрий. ПФ, Ейдирън и без това заслужава много по-добра от нея. Във всеки случай, „Академия за вампири“ е предназначена за младата аудитория и ако не харесвате вампири и саркастични герои, определено не е за вас.

Впрочем, трябва да поговря с приятелката ми и да обсъдя темата с „приликата“ ми с Роуз. Аз не съм толкова неприятна.

Или поне се надявам.

Скарлет от Мариса Мейър

10000000047077_b

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

Рейтинг: 4star

Като за начало, „Синдер“ е пряко свързана и с втората книга от „Лунните хроники“. В „Скарлет“ части от загадката за миналото на Синдер излизат наяве, но се появяват нови герои, нови истории и изникват нови въпроси. Втората книга дори е много по-добра от първата, приключенията и вълненията започват още в самото началото. Синдер, заедно с Трън бягат от затвора, когато научава, че е принцеса Селена-законната наследница на Луната и стават най-търсените в страната. Целта на Синдер е да намери Мишел Беноа, чието име се споменава и в първата книга, тъй като тя не помни нищичко от миналото си. Затова кирбога се запътва към Франция, заедно със своя съучастник капитан Трън, който е адски чаровен и непредвидим. Но! Мишел Беноа е изчезнала внезапно и единственият човек, с когото тя е живяла в една ферма, отглеждайки зеленчуци – внучката й Скарлет също я търси отчаяно. Никой от властите не предприема нищо по върпоса, тъй като в малкото селце, в което Скарлет живее баба й е смятана за луда. Колкото повече чака Скарлет, толкова повече интуацията й прошепва, че нещата отиват от зле към абсурдно зле. Затова Скарлет е решена да открие баба си, а за това ще й помогне Вълка – уличен боец, който не знае как се отварят консерви (к’ва иронияяяяяяя) и повярвайте прякора му не напразно е така. Вълка е страшно секси, импулсивен и дразнещо объркан тип. Любимият ми момент е, когато той целуна Скарлет в килията, за да пусне чип в устата й. (кой би се сетил????) Издадох писклив звук като малко момиченце, на което са му взели близалката на тази част. Ако трябва да направя някакво сравнение между двете главни героини Скарлет ми се вижда с по-здрав разум, Синдер си е пълна откачалка, въпреки че именно затова я харесвам.

Историята на модерната Червена шапчица, свързана с избягалата Пепеляшка ще ви очарова до такава степен, че ще усетите приключенският дух, който ще се е промушнал във вас, след като я завършите.

Лунните хроники – Ревюта:

„Синдер“ – Мариса Мейър (Книга #1)

Синдер от Мариса Мейър

174092_b

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“ 

Рейтинг: 3.5star

Знаете колко много обичам антиутопии, нали? Именно затова нямаше как да не се влюбя в тази книга. Чудя се даже дали да не направя класация със задължителни антиутопии за четене. Е, първата книга от поредицата „Лунните хроники“ определено ще присъства в класацията.

Първоначално, когато я започнах си помислих „о, съвременна версия на пепеляшка ли си имаме тук, колко оригинално“, но по-късно, така се бях задълбочала в книгата, че не разбрах кога я завърших. Мислех си, че все още е 19ч, докато майка ми не влезе в стаята и не каза „23ч часа е, не ти ли се схвана врата от толкова четене“, при което аз я изгледах кръвнишки. Бих убила да вляза в света на тая книга, просто от любопитство, а после и да разговарям с главната героиня.. Която впрочем е талантлив механик киборг. Да, в този преразказ няма никакви мишки, тикви и феи. Има изключително много андроиди, роботи и механични части. А принцът няма онзи щастлив живот, за който всеки би убил.

Навсякъде има андроиди в книгата и аз научих неща, за които преди не съм и мислела дори, че съществуват. Мислех си, колко ли много трябва да е разузнавала технологиите Мариса Мейър или просто е имала някой познат, който е навътре с тези неща. Все пак не само фантазия ти е нужна за да напишеш научно-фантастична книга, а силно се съмнявам, че авторката е също таен механик.

Синдер-главната героиня, както казах е киборг. А когато доведената й сестра се разболява от коварната болест, която дебне над Нов Пекин, след четвъртата световна война мащехата й обвинява нея. Тъй като Синдер си е голяма късметлийка, както забелязах, принц Каи лично я кани на предстоящият бал. Но както се очаква, единствено тя не забелязва що за възможност й се появява. По време на историята също разкрива големи тайни от миналото си и й е трудно да ги възприеме и за съжаление, не мога да разкривам повече, за да не спойлна. Колко съм загрижена. Общо взето е развлекателна книгата, до толкова, че четеш предимно заради сюжета, а не заради начина на писане на авторката или героите.

 

Единствената от Кийра Кас

-3-

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3star

„Единствената“ е финалната част от „Изборът“ на Кийра Кас. (Има още три допълнителни, разяснителни книги към историята) Преди всичко.. погледнете корицата. Истинска прелест! Не знам дали се дължи на любовта ми към бялото или на самата рокля или пък на прекрасната комбинация на бяло със сиво, но точно тази корица е най-добрата от цялата поредица.

Америка, когато започна „Изборът“ нямаше никаква представа, че ще се озове съвсем близо до короната, но след като тя го осъзнава, започва все повече да се плаши какво би могла да загуби, а това я кара все повече и повече да желае Максън. Е, вероятно и короната.

Последната книга беше най-емоциалната и най-съществената, според мен. Романтиката между Максън и Америак е толкова сладка, непринудена и красива, че те изпълва с адски приятни емоции. Случиха се неща, които не очаквах и промяната в държанието на Америка се виждаше кристално ясно. Стана  по-дръза, по-отговорна и много, много по-привързана към младият принц, така както аз съм се привързала към тази поредица. Не мислех, че ще се случи, но книгите са пристрастяващи. Имаше няколко „wtf“ момента, но не мога да навляза в детайли, без да съм издала няколко спойлери. Нека кажем, че събитията и преходите не бяха толкова гладки и пояснителни, колкото биха могли да бъдат. Оценявам, че авторката този път се е опитала да премахне женската омраза и да развие приятелството на момичетата като по-сестринска връзка, но промяната дойде твърде внезапно, което я направи да изглежда принудителна. Повечето неща от книгата бяха банални за мен, НО е добър опит и феновете определено ще бъдат доволни от този завършек.

Безкрайното море от Рик Янси

188803_bКНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕТАТА ВЪЛНА“  

Рейтинг: 2.5star

„Безкрайното море“ е продължението на „Петата вълна“ на Рик Янси. Много се двуомях каква оценка да дам на книгата, и се чувствам някак си гузно поради факта, че я лишавам от по-големи звезди. Но зад това опредлено стоят големите ми очаквания. Толкова бях заобичала първа книга, че си въобразявах, че ще бъдете същото и с втората. Знаете ли какъв е проблема на тази книга? Прекалено е кратка. Това ме съсипа. Рик Янси е талантлив автор, крадец на толкова награди и човек, с огромно развита фантазия, което ме предизвика да очаквам „Безкрайното море“ с неотлъчно търпение.

Не получих това исканото. Исках повече екшън, повече фантастика, повече страст и повече Бен Периш-Каси сцени. Но опита на автора не остана незабелязан. Рик Янси се е постарал да ни разкрие и задълбочи предисториите на отделните герои, направил е така, че ситуацията да не се развива единствено около Каси-главната героиня. Даже, през първите 50 страници си мислех, че така и очакваното развитие няма да се осъществи. Биха могли да бъдат добавени още много действия, за да разрастне фантастиката. Но вместо това бяха добавени реплики. Тази книга е по-скоро провокативна и ако не си я разбрал, трябва да я пре-прочетеш, защото всеки един абзац съдържа толкова много информация за извънземните и техните планове и техники, че ако веднъж изпуснеш въжето, трдуно ще го хванеш пак. Поне странният начин на писане на автора ме кара да въздъхвам и харесвам книгата, въпреки всичко. Известната доза ирония спасява положението:

„Ти ме застреля и аз оживях. Аз те застрелях и ти ще живееш. Виждаш ли? Такъв е редът на нещата. Попитай когото и да е и той ще го потвърди. Освен това нали си господин Двестагодишното Свръхсъздание, чиято съдба е да спаси нас, жалките човешки същества от интергалактическия рояк. Това ти е работата. За това си роден. Или пък отгледан – няма значение. Знаеш ли, така както върви завладяването на света, ще излезе, че планирането ви доста куца. Мина почти година, а ние още сме тук и кой сега лежи по гръб.“

А няма как да не спомена Бен Периш, момчето, което мисли, че е дар от Господ за света, в случаите, когато не си мисли, че светът е дар, който той е получил от Господ. Момчето, което е сержант, пълен с идеи, командващият, когато ситуацията стане сериозна, и комедианът, когато трябва да разведри обстановката. Той си е Бен Периш – Зомбито, а аз обожавам този герой.

И си мислех, че за Катализатора са отделени излишно много страници, но сега ми хрумва, че всъщност си е струвало, тъй като странната й теория за извънземните е вярна и възможна. Пфф, имам отново толкова много въпроси в главата, че се ядосвам на себе си, на Рик Янси, на света.

Елитът от Кийра Кас

-2-

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3star

“Елитът” е продължение на „Изборът” от Кийра Кас. Царствената история продължава много по-вълнуващо. Америка е една от шестте останали момичета, заедно с нейната най-добра приятелка – блондинката Марли. Бих могла да кажа, че „Елитът” ми харесва много повече от първата книга, може би поради това, че е обърнато по-голямо внимание на чувствата на героинята и описанията са сравнително по-дръзки и по-ясни. Направи ми впечатление, че ролите светкавично се размениха и Максън беше този, който се отчужди от Америка. Авторката буквално беше изрецетирала причината за повечето любовни терзания и в наше време:

„Докато аз се бях тревожила, че Максън ще ме изостави, Аспен се беше тревожил, че аз ще изоставя него.”

Разпознавате ли ситуацията? Както и да е, Америка е предостатъчно объркана, когато забелязва сближаването на Крис, една от малкото останали участнички и пленителният принц Максън и това значително я притеснява. Чувство на неописуема ревност и непосилен гняв я обзема, когато Америка след всичките обещания и мили думи на принца, тя го заварва с най-голямата си съперничка. След което тя, предизвикана от яростта си, действа напълно импулсивно и се проваля в очите на краля. Въпреки всичките отзиви на сина си, кралят е напълно решен да не допуска Америка да бъде избраната за принцеса. Докато кралят е напълно пленил всички с жестокостта си, кралицата е в напълно приятелски отношения с момичетата от Елита.

Интригите прехвърлят границите, а романтиката е във вихъра си. Но въпреки това Америка се двоуми, та двоуми. Нерешителността на героиня и люшкането й между двамата – Максън и старата й любов Аспен ме разочарова. Не мога и да не я критикувам, във всеки случай. Няма значение колко усърдно се опитва Кийра Кас да накара читателите да се влюбят в Америка с нейните забавни закачки и нейният остър език, който ми допада често главната персона ми се струва несъобразително инатлива и изпълнена с недиректен фалш. Мисля, че още е рано да се агрументирам, но искрено се надявам след края на третата книга от поредицата: Единствената, мнението ми да се промени.

Изборът от Кийра Кас

-1-

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3.5star

Когато намират писмото в пощенската кутия всички в семейството се радват, освен главната героиня – Америка Сингър. Важното писмо съдържа покана за Изборът. Това е томбола, от която 35 момичета биват избрани да се съзтезават за сърцето на принца на Илеа. Илеа е държава в бъдещето, която е приела монархическа форма на управление. Народа е разделен на 8 касти, при които най-низшите са осма каста, много ясно, че има и бунтовници, недоволни от този начин на живот. Главната героиня подава документи, по настояване на семейството, особено майка й е пълна с надежди, тъй като в случай, че изтеглят името на дъщеря й ще започнат да получават определена сума пари. Америка не очаква да бъде една от избраните, но в следващия момент вече се намира в самолета, пътуваща към двореца.

Ако има една книга, която е определена само за жени, то това е Изборът на Кийра Кас. Също така ако има една книга, която ще накара една жена да се почувства грозна, то това отново е Изборът. Външната красота като че ли е главната тема в книгата. То толкова много се говори за красотата на главната героиня, че в един момент си казваш „какво по дяволите“. Ако трябваше да опиша книгата с две думи, те биха били: бляскавост и красота. Но е типичната тийн книга – първа любов, сълзи раздяла, създаване на приятелство, гадни номера от някоя самовлюбена, любовни тръпки, вълнения. Добре са обяснени ситуациите, в които момичетата, също като в нашето време, се опитват настоятелно да спечелят вниманието му. Но Америка е достатъчно правилно разсъждаваща и неотстъпваща мнението си, че да не последва стъпките на останалите. Именно това се харесва на младият принц Максън. (ама аз ви казах, че тия дни ме гонят принцове) Той е джентълмен, свикнал да се държи дипломатично и се опитва да действа като баща си, но му е писнало от неутралността на мнениите и преценките му. Първата им среща му среща с Америка ми беше адски забавна а това, че тя беше напълно искрена с него ми хареса и това прерастна в мечтаното приятелство. Двамата ми бяха толкова милички, че исках да вляза в книгата и да ги дръпна за бузите и да им говоря като на бебета (бу-бу-бу-би максиии, бу-бу-бу-бу).

Препоръчвам поредицата на всички момичета, които ценят мечтите си и обичат лукса. (да, аз съм една от тях) Следващите части са: Елитът и Единствената