Тийн-Чиклит летни книги: Ние, лъжците от Е. Локхарт


 Рейтинг: 3star

 Не съм сигурна дали тази книга минава за Чиклит, но си е в моят летен списък, така че смятам да я рецензирам. Позволявам си да започна с това, че очаквах съвсем различен плот и по-аматьорската версия на „Клюкарката“. И дори да беше така щях вероятно да я харесам повече.

Четирима тинейджъри, наричащи себе си „Лъжците“ прекарват заедно летата си на частен остров. Имат много пари и много проблеми, най-често причинени от именно твърде много пари или ужасно родителство. Главната героиня и разказвач Каденс Истман казва: „Ние сме семейство Синклер. Никой не е в нужда, никой не е в грешка.“ Това ни дава прилична идея за преобладаващата философия на семейството. Синклерови са красиви, перфектни, богати, адски богати и супер инвестирани в това да бъдат красиви и богати. Можете да видите това от хиляди мили. Можете да видите това ако посетят друг континент, можете да видите това дори, ако отидат на космоса. Обичам истории за богати деца, затова този роман беше за мен. Не напълно, но отчасти.

За съжаление дори сюжетът не оправдава ужасно скучните герои. Книгата започва с усещането, че нещо лошо се е случило преди две лета и сега Каденс има постоянна мигрена и липса на спомени от миналото. Лекарите и майка й са залепени за нея и твърдо желаят тя да си спомни и разбира се, ние – читателите проследяваме паметта й с нея. Вече е лято седемнайсет и Каденс се връща на плажа, с големи очаквания. Всичко, което иска е да бъде с „Лъжците“, сред които е и Гат, момчето, в което е влюбена, но тъй като той не е част от  семейството и има по-тъмна кожа от тяхната бива редовно нападнат от расистки коментари, тъй като Синклерови са прекалено богати и могат да си позволят расистки коментари.

„Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.“

Стилът на писане на Локхарт е красив, мога да кажа. Наясно съм с това, че повечето намират прозата й за лирична, но имаше моменти, в които тя беше по-скоро надута и странна. Ясно се виждаше колко много е искала да напише нещо неестествено, но аз нямах никакъв проблем с това.

Краят си беше майндфък, къстче преди авторката да разкрие инцидента, разбрах какво е станало и се молех да не е истина, за да не се окаже, че напразно съм изчела книгата. След това се почувствах празна и глупава. Изненада ме авторката и се ядосах, задето ме изненада, което си беше комично. Скрит спойлер: изводът, който си извадихме от книгата е следният: богатите хлапета са психично нестабилни, затова или ги остави намира и не ги пришпоарвай или ще ти запалят къщата.

Но в края на краищата й давам 3 звездички, заради самата атмосфера, която Локхарт беше пресъздала. Къща на остров е единственото, от което аз имам нужда в момента и тази книга ми се отрази добре.

Advertisements

Мрак от Джилиан Флин

Рейтинг: 3star

Нали знаете тези книги, които докато ги четете имате различни теории, относно края, въпреки че знаете, че книгата ще ви изненада. Е, „Мрак“ е една от тях.

Книгата, макар и на пръв поглед да лъже, никак не е евтино книжле, с недоизмислен сюжет. Напротив, „Мрак“ съдържа невероятна черна атмосфера, неспиращо напрежение и героиня, с изключително мрачен характер. Не блести, но се отличава от повечето трилъри. Трилърите са едни от най-сложните за писане жанрове, защото читателят е буквално твоят враг. Феновете на този жанр, ще анализират всичко, докато четат и ще се опитат да дешифрират мистерията, преди главният герой в книгата да го е направил. Един автор за да успее да извади нещо изненадващо, също така и съвсем реално и убедително в края на краищата трябва да има талант. Джилиан Флин определено го притежава.

В „Мрак“ проследяваме историята на Либи Дей, която помага на брат си да влезе в затвора, когато е на 7. Либи е студена, цинична, параноична, нещо като клептоман и странно чувствителна в същото време. Сега, когато е в трийсетте, тя няма пари, нито работа и живее на улица, която дори няма име. Точно когато е на ръба на отчаянието, се запознава с младият Лайл, който й предлага работа, в която от нея се изисква да бъде себе си. Да се появи преди група ненормалници, занимаващи се с разследване на известни престъпления, отдавна забравени от полицията като Либи Дей – малкото, вече порастнало момиченце, оцеляло при клането във фермата Кинаки в Канзас и да говори за случилото се. Първата й среща с тази група не протича така, както очаква. Групата стриктно вярва, че Бен Дей – брат й, е невинен и Либи бива нападната с шокиращи твърдения, които я карат да отвори старата книга и сама да продължи с разследването, с надеждата да открие истинският убиец на семейството й.

„Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън – месеста и тъмна – и тупнала на пода, та да я стъпчете.“

Изумителна проява на стил и невероятно разкриване на загадката, според мен. Но в крайна сметка, това, което всъщност прави историята стабилна е, че има мънички парченца доброта, вградени в нея. Но не искам да ви подведя, все пак това е трилър и няма да завърши с летящи понита. Но има моменти и детайли, които правят героите „хора“: Любовта на Пати към децата й, неопетнена, въпреки чувстото й на провал, желанието на Бен за прошка и помирение, чувството на Либи за лоялност към собствената й кръв.. „Мрак“ позволява на читателя да изпитва различни чувства от всцепененост.

Причината да правя ревю на тази книга е, че през май ще бъде екранизирана, в главните роли с Chloé Grace Moretz, Charlize Theron & Nicholas Hoult. Препоръчвам да прочетете книга, преди да излезе на големият екран.

Подмененият от Брена Йованоф

cdb8a2fac5urn-jpg-206-306-cc-dri-r8g7juwjfea1d5ryaro
Рейтинг:  3star
Tова е една от онези книги, които си купуваш без да прочетеш резюмето и не знаеш за какво става дума, но искаш да ги имаш само и единствено заради корицата. И както тя ни подсказва: в книгата не се разказва за понита и говорещи птички. Защо първо започвам с корицата? Защото тя е една от най-добре изпипаните и оригинални корици, които съм виждала. Бурни аплодисменти за нея.
Една съвсем нелоша тийнейджърска драма, която е избрана за една от десетте най-добри тийн-хорър книги за 2010 година, за което поздравявам авторката. Брена Йованоф успява едва с дебютният си роман да покори много сърца, да ни остави да искаме още от шантавата драматургия на Маки. Начинът на писане на авторката е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно и иронично чувство за хумор.
Романът ми отне две безсънни нощи и вероятно пет-шест кафета.
Върви леко, понякога разговорите се задълбочават между героите и те карат да се замислиш над много въпроси. Йованоф е силно наблегнала на приятелството и чисто човешките взаимоотношения. Смятам, че понякога макар и доста описателният й начин на писане ни кара да се замислим относно човешките отношения, относно най-малките почти незабележими фактори в живота.
Книгата е не толкова добър хорър, колкото драма. Главният герой Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, опитвайки се да го прави съвсем нормално, но не му се получава, защото той не е един от нас, той не е човек. Той е подменен. Преди 16 години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Маки има друга родина – светът под град Гентри и „роднините“ му си го искат обратно. Градът е доста подозрително място, в което изчезват малки деца и абсолютно никой нищо не прави по въпроса. От гледна точка на един нормален човек: жителите са тотално превъртали.
Маки е един от най-сладникавите герои, в които съм се влюбвала. Един от най-реалистичните и характерни личности. Той е от героите, заради които искаш да влезеш в тъпата книга, да го изкараш от там, да го прегърнеш и да прошепнеш „Всичко ще бъде наред“ и да си живеете до края на дните ви, заобиколени от цветни балончета и пасти. Единственото желание на Маки е да бъде нормален, като останалите деца в училище, да комуникира нормално, да си има гадже, да се усмихва непрестанно, дори да прави всички онези вредни неща, които съвременните тийнейджъри си позволяват. Но всичко това е много, много трудно, той изпитва алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят.
Единственото, което не ми харесва в книгата е, че краят е отворен. Ще си останете без отговорите на безкрайните ви въпроси, жалко. Книгата я препоръчвам предимно на по-младата аудитория, вярвам, че няма да има разочаровани.