Тийн-Чиклит летни книги: Лесна от Тамара Уебър

Рейтинг: 2star

Има доста неща в книгата, които са негативни, но я препоръчвам въпреки всичко. Причината е, че книгата е с добра идея и важно съобщение, а именно, че сексуалното насилие никога не е вина на жената. Но добрият замисъл не извинява ужасното характеризиране, нереалистичните сюжетни детайли или евтиното писане.

Нека се запознаем с главната героиня Жаклин. Глупава персона, няма какво да се лъжем. След един купон става почти жертва на изнасилване от страна на Бък – може би най-неочакваният за нея човек -, когато се появява мистериозният непознат и прави  нападателя на каймак. Реакцията на главната героиня в този момент е  абсурдна, но нека не я нападаме миличката толкова, все пак току що беше на път да бъде сексуално нагрубена! Но това изглежда, не повлиява нито на мислите й, нито на поведението й. Не показва никакъв страх или свръхчувствителност, освен, когато е очи в очи с нападателя. Емоциите й след главното нападение никак не изглеждат естествени. Едва няколко дена след нападението да всъщност мисли да спи с момчето, по което точи лиги и за бившото си гадже, с което е била заедно в продължение на три години и който е бил причината, поради която тя се е записала  в този колеж.

Когато Бък я напада втори път, тя дори не проявява нуждата да го докладва, да се оплаче. Напротив, отива доброволно на парти, на което знае, че Бък ще присъства. Останах разочарована, затова смятам, че читателят трудно ще се свърже с характера на Жаклин.

„— Избрах да бъда с теб. Това решение не бе никак трудно, Жаклин — промълви той и се откъсна от мен, за да се взре в очите ми. — Оказа се лесно. Невероятно лесно.“

Сега да дарим с внимание малко и главният герой. Люкас е спасителят на Жаклин, момчето, което пребива Бък, който се опита да я изнасили. Люкас е момчето, което преследва Жаклин още преди да се запознали. Люкас е винаги на точното място в точното време. Люкас кара

мотоциклет и с удоволствие раздава юмруци. Люкас има невероятни

татуировки и пиърсинги. Люкас е класическото лошо момче с трагичното минало. Следвайки правилата на Young Adult литературата, главният герой никога не е имал сериозна връзка, въпреки честите му забивки.

Тамара Уебър пише на ниво, но не дава никаква информация за местоположението, което кара историята да изглежда нереалистична. Също така има предостатъчно излишни сцени, които с нищо не подтикват историята да продължи.

Смятам, че е „Лесна“ е бързо четиво, което би се харесало на доста хора от младата аудитория и приемлива за лятото.

Тийн-Чиклит летни книги: Миг преди никога от Джесика Редмерски


Рейтинг: 3.5star

Много добра идея. Абсолютно непрофесионално реализиране.

Камрин Бенет е двайсетгодишно момиче, което след редица тъжни събития решава да се качи на автобус и просто да тръгне нанякъде, без никаква цел. В автобуса се запознава с 25-годишният Андрю, който пък е на път да посети умиращият си баща в Уайоминг.

Искам да кажа, че първата половина на книгата, въпреки бавният старт, е доста интересна. Ясно си личи, че е предназначена за по-младата аудитория, наблегнато е върху детайли, а писането не е сред най-сполучливите. Смятам, че авторката е прибързала с публикуването на книгата, както и че определено „Вината в нашите звезди“ е стояла в близост до нея, докато е писала. Идеята за пътешествие сама по себе си е доста вълнуваща, имам предвид.. кое момиче не би искало да тръгне на спонтанно пътешествие, да срещне невероятен млад мъж, който изглежда е тотално безгрижен? Да пътуваш без лимит, без грижи, да се почувстваш свободен?

„Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се придвижваш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот — вглежда се внимателно в мен. — Живей за момента така — казва многозначително, — все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнат, много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.“

Едно нещо е доста разкайващо, а именно това, че няма родител, който да се намеси. Разбирам, че е на двадесет и е склонна да прави, каквото си пожелае. Но, хайде де, кой родител няма да се намеси, ако детето му реши да се махне просто ей така? Безотговорният. Това, всъщност е детайл, който живее в доста от тийн книгите, с надеждата, че няма да бъде забелязан, но също така е една от причините, поради която историите често изглеждат нереалистични. Колкото до главната героиня.. Камрин е една негативна социопатка. В което, естествено, няма нищо лошо, но лично на мен главната персона ми беше антипатична. Нейният недооформен характер не допринесе с нищо, Редмерски тотално е била концентрирана върху Андрю. Който е главната причина, поради която книгата изобщо се чете.

Втората половина от историята е малко критична, склонна да предизвика спорове, а краят досетлив. Но в края на краищата, „Миг преди никога“ е приятно четиво, което не бива да пропуснете през лятото!

Тийн-Чиклит летни книги: Заплетени от Ема Чейс

Рейтинг: 3star

Трябва ли да се срамувам от това, че книгата ми хареса? Прочетох доста негативни мнения за нея и когато я започвах не бях в очакване на най-смислената книга на годината, това е вярно. Но дори сюжетът да бе абсурдно клиширан, начинът на писане и четенето от името на мъж бяха доста свежи.

Главният герой е Дрю, който е: вулгарен, незрял, разглезен, главозамайващо красив и е напълно наясно с това. Представете си го като по-младата версия на Джордан Белфърт. Авторката ме накара да харесам този задник, заради чувството му за хумор. Всичко излязло от устата му е забавно. Това е причината, поради която изобщо продължих да я чета, въпреки че знаех какво щеше да се случи. Толкова срещан е плотът. Невероятно чаровен и богат бизнесмен с хаплива уста и героиня, единствената, която не се оплита в паяжините му. Нали знаете онези комедийни филми, в които двамата главни герои работят в офис  и не спират да се заяждат един с друг. Ето така минава и книгата.

Главната ни героиня, Кейт пък е нова служителка във фирмата. Силно момиче, което не го е страх да предизвика Дрю. Умна, дръзка и смела, а хубавото тяло е само още един плюс. Лошото е, че тя всъщност си има приятел, което я прави още по-сложна мишена.

Дрю изпада в депресия, когато тя официално му отказва.Царят на нощните срещи не е свикнал с отказите. Барикадирал в апартамента си, в началото на книгата го виждаме, заобиколен от сладолед и пица. След това започва да разказва как се е стигнало до тук.

„Кейт,
Ако се хвърля под някой автобус, ще идваш ли на свиждане в болницата?
Дрю
ПС: Не искам да чувстваш вина, ако не оживея. Наистина.“

Наистина ми  се прииска, тя да го гушне и да му помогне, когато той се преструваше на ритнато кученце. Мъничките му, лирични сравнения също добавят цвят на романа. Дори ми хареса пряката връзка на главният герой с читателите и обръщенията му. Когато Дрю откри, че е влюбен, не се опита да го избегне, просто си беше наясно с това, че се държи като глупак и го приемаше.

Той придвижи ствола на мъжествеността си към
влажните листенца на женствеността ù.“
Кой по дяволите говори така?“

Определено бих препоръчала забавното четиво за през лятото. Няма как да се игнорира герой като Дрю. Ема Чейс заслужава реални адмирации, задето е пресъздала такива герои.

„Кой идиот вкара тая идея в
главата на жените? Да се е чуло някой мъж да казва на приятеля си: Копеле,
не можеш да си представиш колко беше грозна. Обаче като я видях как
боцка онези зеленчуци, откачих, пич. Трябваше да я чукам.“

Тийн-Чиклит летни книги: Ние, лъжците от Е. Локхарт


 Рейтинг: 3star

 Не съм сигурна дали тази книга минава за Чиклит, но си е в моят летен списък, така че смятам да я рецензирам. Позволявам си да започна с това, че очаквах съвсем различен плот и по-аматьорската версия на „Клюкарката“. И дори да беше така щях вероятно да я харесам повече.

Четирима тинейджъри, наричащи себе си „Лъжците“ прекарват заедно летата си на частен остров. Имат много пари и много проблеми, най-често причинени от именно твърде много пари или ужасно родителство. Главната героиня и разказвач Каденс Истман казва: „Ние сме семейство Синклер. Никой не е в нужда, никой не е в грешка.“ Това ни дава прилична идея за преобладаващата философия на семейството. Синклерови са красиви, перфектни, богати, адски богати и супер инвестирани в това да бъдат красиви и богати. Можете да видите това от хиляди мили. Можете да видите това ако посетят друг континент, можете да видите това дори, ако отидат на космоса. Обичам истории за богати деца, затова този роман беше за мен. Не напълно, но отчасти.

За съжаление дори сюжетът не оправдава ужасно скучните герои. Книгата започва с усещането, че нещо лошо се е случило преди две лета и сега Каденс има постоянна мигрена и липса на спомени от миналото. Лекарите и майка й са залепени за нея и твърдо желаят тя да си спомни и разбира се, ние – читателите проследяваме паметта й с нея. Вече е лято седемнайсет и Каденс се връща на плажа, с големи очаквания. Всичко, което иска е да бъде с „Лъжците“, сред които е и Гат, момчето, в което е влюбена, но тъй като той не е част от  семейството и има по-тъмна кожа от тяхната бива редовно нападнат от расистки коментари, тъй като Синклерови са прекалено богати и могат да си позволят расистки коментари.

„Ако искаш да живееш там, където хората не се боят от мишки, трябва да се откажеш от живота в дворци.“

Стилът на писане на Локхарт е красив, мога да кажа. Наясно съм с това, че повечето намират прозата й за лирична, но имаше моменти, в които тя беше по-скоро надута и странна. Ясно се виждаше колко много е искала да напише нещо неестествено, но аз нямах никакъв проблем с това.

Краят си беше майндфък, къстче преди авторката да разкрие инцидента, разбрах какво е станало и се молех да не е истина, за да не се окаже, че напразно съм изчела книгата. След това се почувствах празна и глупава. Изненада ме авторката и се ядосах, задето ме изненада, което си беше комично. Скрит спойлер: изводът, който си извадихме от книгата е следният: богатите хлапета са психично нестабилни, затова или ги остави намира и не ги пришпоарвай или ще ти запалят къщата.

Но в края на краищата й давам 3 звездички, заради самата атмосфера, която Локхарт беше пресъздала. Къща на остров е единственото, от което аз имам нужда в момента и тази книга ми се отрази добре.

Тийн-Чиклит летни книги: Заедно на път от Сара Десен

Рейтинг2.5star

Беше ми трудно, като маниашки фен на епик фентъзи литературата, да оставя поредиците малко на страна и да започна да чета летни, тийн романчета. Но си казах „идва лято и не искам да си натоварвам главата с фантастика на макс и да рева за умиращи герои“. Така че, очаквайте цяло да ви говоря колко ми се ходи на плаж и да ви занимавам с любовни интриги.

Първата книга, която ще рецензирам е „Заедно на път“ от Сара Десен. Не знам дали съм изпуснала времето, в което тази авторката е била харесвана, но аз, съжалявайки споделям, че чак сега намерих време за нейните романи. Да обърнем внимание на корицата – семпла, придаваща летни емоции и вълнения, напълно пасваща на книгата. По-добра корица не бих могла да си представя за нея.

„За да бъде нещо истински прекрасно, може би не трябва да е лесно. Най-безценните постижения са онези, за които си се борил най-много. А когато нещо е резултат на големи усилия, трябва да направим така, че да бъде още по-трудно, ако не и невъзможно, да го загубим.“

Историята на Одън, главната ни героиня, се разказва от самата нея. Родителите й са разведени и тя живее с майка си. Разводът им я наранява и тя се отдава на учене и учене и общо взето – учене. Строго възпитана дъщеря на интелигентни и стриктни родители, без детство. Социалният й живот е несъществуващ и тя няма никакви намерения да го променя, до лятото, в което заминава при баща си, който живее с новата си съпруга и новороденото си дете. Одън остава напълно разочарована, когато открива, че баща й ще работи върху новият си роман цяло лято. Това е причината, поради която Одън обръща по-голямо внимание на съпругата на баща си и бебето и разбира, че не всичко, което е чувала от майка си за тази жена е истина и именно тогава тя си позволява да се сближи с нея.

Наблюдаваме драстичната промяна на главната героиня по време на събитията, след запознанството й с големият сладур, но и реалистичният до мозъка на костите си Или. Осъзнава, че най-накрая има шанс да се измъкне от взискателната си майка и да спре да се опитва да бъде съвършена. Безгрижното и самотно момче, Или също има своите тайни и двамата се сприятеляват, тъй като споделят един и същи проблем: не могат да спят през нощта. Започват да се срещат всяка вечер и прекарват нощите, пиейки маниашки дози кафе и създавайки приключения. Плаж, рокли, велисопеди, усмивки, смях, любов и лека тъга е всичко, което можете да намерите в книгата.

Описанието на малкият град Колби е толкова реалистично и лесно приемливо като реалност, че почти можете да почувствате соленият въздух и мириса на мириса на океана пред прозореца ви. Именно заради това смятам, че авторката заслужава адмирации и популярността й е напълна обяснима.

Благодаря на Егмонт за предоставената ми възможност. 

Красиво бедствие от Джейми Макгуайър

Рейтинг: 2star

Наистина ми се искаше да напиша приятно за четене ревю към тази книга.  НО ПРОСТО НЕ МОГА ДА ИГНОРИРАМ НЕЛЕПОСТТА Й. Тази книга съдържа един от най-глупавите и буквални“wtf“ моменти в историята на литературата. О, да не забравим и най-агресивно дразнещата главна героиня. Нека поясня: На сутринта след като главната героиня Абигейл отдава дествеността си на главният герой – Травис, тя се прибира в общежитието и най-добрата приятелка отива при нея с думите: „Той замахна срещу Шеп(съквартирант), когато разбра, че сме ти помогнали да си тръгнеш. Той полудя! Чух го да крещи името ти, после претършува целия апартамент да те търси. Влетя в стаята на Шеп, за да пита къде си. После се опита да ти се обади. Разкъса чаршафите на леглото си и ги изхвърли, хвърли възглавниците, разби огледалото си с юмрук, изрита вратата…откачи я от пантите! По-страшно нещо не съм виждала в живота си!“ ТОВА НЕ Е ДОБРЕ. Докато четях, през цялото време мисълта ми беше каква голяма нужда има Травис от помощ. И жените умирали за такава привъзаност? Моля?!

Столкър(Stalker): Човек, обсебен от друг до точка на лудост, преследва, обажда се непрекъснато, показва признаци на ирационален, болен и нездравословен начин на поведение, които понякога могат да преминат и към крайно насилие.

Побърква ме факта, че това се харесва и символизира за „перфектният мъж“. На какъв език човек трябва да го каже, за да се разбере, че това не е нормално поведение? Дори бих предпочела Крисън Грей(видях, че някъде сравняваха тази с нея) да мине за идеалният мъж, отколкото Травис. Крисчън си има своите граници, освен в секса. Поне се държи възпитано и има огромен респект.

1: Защо искаш да зависи от някой, който прави тройка една вечер в апартамента, в който ти моментно живееш,  на следващия ден ти хваща ръката и казва нещо от сорта на „Ако се обвържеш с някой, ще вляза в затвора“.

2: Защо искаш да се откажеш от свободата си, заради човек, който няма да те остави да дишаш самостоятелно.

3: Фактът, че Травис е описан като ужасно секси е тотална манипулация, която се опитва да те накара да си помислиш, че щом изглежда добре, значи е добре. Представете си, че грозно, странно момче ви преследва навсякъде, изпотрошава всичко наоколо, защото не сте му вдигнали телефона, не би било секси, би било зловещо.

Без Хоуп от Колийн Хувър

aab763a4bdurn-jpg-206-301-cc-dri-s5zkfnq0jea1msfzntxРейтинг: 3star

Като за начало в заглавието няма никаква грешка. Преводачът знае какво означава Hopeless, бъдете сигурни. Заглавието си е съвсем на място, а оригиналното е комбинация от две имена Hope & Less, които заемат важно място в историята, Думата „безнадежден“ също е татуировка върху гърдите на главният герой. Трябваше първо да го изясним.

Книгата е написана семпло и лесна за разбиране, от името на 17-годишно момиче- Скай, чийто живот се е променил радиакално, а тя заема позиция на неутрална, нямайки никаква представа за това. Успешно, макар и доста трудно е блокирала почти всичките си чувства, усещания и спомени от миналото. Поне докато не се появява Дийн Холдър.  Много хора критикуват книги, разказани от 1л. ед. число, поради твърдението, че историята тогава е едностранна и не можем да вникнем в емоционалния свят на никой, освен на разказвача, но тук такова нещо е несъществуващо. Можеш да почувстваш идеално самите усещания не само на главната героиня, макар и тя да е разказвача.
Анотацията гласи: Понякога да откриеш истината може да е по-безнадеждно, отколкото да продължиш да вярваш в лъжи… Това осъзнава 17-годишната Скай, след като среща Дийн Холдър. Човек с репутация, която съперничи на нейната и рядката способност да провокира в нея чувства, които не е имала преди. Срещата с него събужда спомени, които младата жена предпочита да останат дълбоко погребани в миналото. Скай се опитва да държи Дийн на разстояние, знаейки, че той ще й донесе само неприятности. А той настоява да научи всичко за нея. След като накрая пада в плен на непоколебимото му преследване, Скай разбира, че Холдър не е този, за когото се представя. Когато тайните, които е пазил са разкрити, животът на Скай ще се промени завинаги.

Резюмето според мен е изключително безсмислено написано, тъй като нейният живот е променен, много преди тя да разбере. Началото е в стил типична-тийн-книга, но постепенно тя излиза от рамките на лигавщината. Главните персонажи са вдъхновяващи и симпатични (Особено Дийн Холдър) образи. Саркастични и хитри. Скай е доста силна персона, въпреки всичко, което е преживяла.  Страшно много чувства и силни думи има в този роман. Описани са подробно първите стъпки в любовта, израстването, промяната и помъдряването при взимането на трудни решения. Холдър е невероятен. Всичко в него е атрактивно (не знам как такова нещо може да се каже за един fictional character), от трапчинките до дългото  му преосмисляне на думите, докато ги изговаря.

Много увлекателен и спиращ дъха роман. Кара те да искаш още и още. Може да не е най-добрият, но определено е различен от повечето любовни романи.

Гадното е, че не мога да споделя нищо друго, тъй като ревютото ми би станало един голям спойлер. Затова я прочетете, за да разберете какво имам предвид. Ще кажа, че е горещо препоръчителна, също както и брилянтното й продължение „Да изгубиш Хоуп“, разказана от името на Холдър. От Колийн Хувър кипи истински талант. Целта й никак не е да обърка съзнанието на читателя, по-скоро ни показва части от миналтото, подготвя ни за настоящето. Справила се е отлично, всичко сякаш си е на място в книгата. Интереса и напрежението е подгрявано постепенно, така че нито е в повече, нито в по-малко.

Корицата не ми харесва. Единственият й плюс е това, че са използвали оригиналният вариант на снимка и оформление.

Кратък откъс от книгата:
“ Оставям бележката на масата и го поглеждам, а той се е ухилил до уши.
Трапчинките му са очарователни. Навеждам се и този път действително близвам
едната.
– Какво правиш? – засмива се.
Отхапвам от бургера и свивам рамене.
– Мечтая да го направя още откакто те видях в онзи магазин.
Усмивката му мигом става с една идея по-самодоволна и той се обляга назад.
– Искала си да ми оближеш лицето още когато си ме видяла за първи път? Така
ли обикновено правиш, когато някой ти хареса?
Поклащам глава.
– Не лицето, а само трапчинката. И не. Ти си единственият, когото ми се е
приисквало да оближа.
Продължава да се усмихва.
– Чудесно. Защото ти пък си единственото момиче, което ми се е приисквало да
обичам.