Делириум от Лорън Оливър

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕЛИРИУМ“
Рейтинг: 2.5star

Много пъти съм казвала, че харесвам антиутопии. Но точно тази книга е странна и вече теглих чертата при нея. Вероятно се дължи на това, че мъничко ме разочарова. И не защото авторката се е опитала да направи нещо ново, нали? Лорън Оливър е невероятна. Пише, описва толкова сложно-разбираемо, така че един глупак да не разбере за какво става дума. Просто ми се искаше да се беше справила по-добре със сюжета.

Колкото до него, той е леко плашещ. Намираме се в свят, в който любовта е заклеймена до такава крайна степен, че дори прошепването на думата „симпатизант“ е забранено. Любовта е болест. Описва се като заболяване, което ще те докара до смърт или най-малко до брутално психично разстройство. Възрастните, след 18 преминали през процедурата, измислена от учените, за да не се заразиш с „делириум“ a.k.a любов, са сухи, лишени от почти всякакви емоции. Симптомите са парализа на ума, невъзможност да се вземат неутрални решения, вълнение, замайване.. До 18 годишна възраст са забранени всякакви контакти на момичетата с отсрещният пол, както и обратното. Знаете ли какво имаше достатъчно в тази книга? – Напрежението. То се криеше зад всяко едно изречение. Хрумна си, че навярно това е била идеята на авторката.

Да дойдем на главната героиня. Лена е на 17 години, живее с леля си. Обикновено, срамежливо момиче, което с нетърпение чака процедурата да се осъществи, за да заживее нормално и без страх.  Но точно това, от което най-много се страхува се случва и тя се влюбва в неизлекуван. Характеризирането на Лена е точно и реалистично, докато това на Алекс – момчето, в което тя се влюбва – ми се стори кухо. Беше по-скоро пример за днешните YA очаквания на любовен интерес- сталкърско, с тъжна предистория. Въпреки това, той е адски сладък и милъчък. Идва ти да го хванеш за бузите.

Друг аспект, който ме изнерви беше игнорирането на определени подтеми, които бяха включени в историята. Обърнато е голямо внимание на „забранената любов“, а ми се искаше да има по-дълбоко разбиране на обществото и по реалистично разяснена история. Но не виня Лорън, тя си е невероятна.

Advertisements

Скарлет от Мариса Мейър

10000000047077_b

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

Рейтинг: 4star

Като за начало, „Синдер“ е пряко свързана и с втората книга от „Лунните хроники“. В „Скарлет“ части от загадката за миналото на Синдер излизат наяве, но се появяват нови герои, нови истории и изникват нови въпроси. Втората книга дори е много по-добра от първата, приключенията и вълненията започват още в самото началото. Синдер, заедно с Трън бягат от затвора, когато научава, че е принцеса Селена-законната наследница на Луната и стават най-търсените в страната. Целта на Синдер е да намери Мишел Беноа, чието име се споменава и в първата книга, тъй като тя не помни нищичко от миналото си. Затова кирбога се запътва към Франция, заедно със своя съучастник капитан Трън, който е адски чаровен и непредвидим. Но! Мишел Беноа е изчезнала внезапно и единственият човек, с когото тя е живяла в една ферма, отглеждайки зеленчуци – внучката й Скарлет също я търси отчаяно. Никой от властите не предприема нищо по върпоса, тъй като в малкото селце, в което Скарлет живее баба й е смятана за луда. Колкото повече чака Скарлет, толкова повече интуацията й прошепва, че нещата отиват от зле към абсурдно зле. Затова Скарлет е решена да открие баба си, а за това ще й помогне Вълка – уличен боец, който не знае как се отварят консерви (к’ва иронияяяяяяя) и повярвайте прякора му не напразно е така. Вълка е страшно секси, импулсивен и дразнещо объркан тип. Любимият ми момент е, когато той целуна Скарлет в килията, за да пусне чип в устата й. (кой би се сетил????) Издадох писклив звук като малко момиченце, на което са му взели близалката на тази част. Ако трябва да направя някакво сравнение между двете главни героини Скарлет ми се вижда с по-здрав разум, Синдер си е пълна откачалка, въпреки че именно затова я харесвам.

Историята на модерната Червена шапчица, свързана с избягалата Пепеляшка ще ви очарова до такава степен, че ще усетите приключенският дух, който ще се е промушнал във вас, след като я завършите.

Лунните хроники – Ревюта:

„Синдер“ – Мариса Мейър (Книга #1)

Синдер от Мариса Мейър

174092_b

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“ 

Рейтинг: 3.5star

Знаете колко много обичам антиутопии, нали? Именно затова нямаше как да не се влюбя в тази книга. Чудя се даже дали да не направя класация със задължителни антиутопии за четене. Е, първата книга от поредицата „Лунните хроники“ определено ще присъства в класацията.

Първоначално, когато я започнах си помислих „о, съвременна версия на пепеляшка ли си имаме тук, колко оригинално“, но по-късно, така се бях задълбочала в книгата, че не разбрах кога я завърших. Мислех си, че все още е 19ч, докато майка ми не влезе в стаята и не каза „23ч часа е, не ти ли се схвана врата от толкова четене“, при което аз я изгледах кръвнишки. Бих убила да вляза в света на тая книга, просто от любопитство, а после и да разговарям с главната героиня.. Която впрочем е талантлив механик киборг. Да, в този преразказ няма никакви мишки, тикви и феи. Има изключително много андроиди, роботи и механични части. А принцът няма онзи щастлив живот, за който всеки би убил.

Навсякъде има андроиди в книгата и аз научих неща, за които преди не съм и мислела дори, че съществуват. Мислех си, колко ли много трябва да е разузнавала технологиите Мариса Мейър или просто е имала някой познат, който е навътре с тези неща. Все пак не само фантазия ти е нужна за да напишеш научно-фантастична книга, а силно се съмнявам, че авторката е също таен механик.

Синдер-главната героиня, както казах е киборг. А когато доведената й сестра се разболява от коварната болест, която дебне над Нов Пекин, след четвъртата световна война мащехата й обвинява нея. Тъй като Синдер си е голяма късметлийка, както забелязах, принц Каи лично я кани на предстоящият бал. Но както се очаква, единствено тя не забелязва що за възможност й се появява. По време на историята също разкрива големи тайни от миналото си и й е трудно да ги възприеме и за съжаление, не мога да разкривам повече, за да не спойлна. Колко съм загрижена. Общо взето е развлекателна книгата, до толкова, че четеш предимно заради сюжета, а не заради начина на писане на авторката или героите.

 

Единствената от Кийра Кас

-3-

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3star

„Единствената“ е финалната част от „Изборът“ на Кийра Кас. (Има още три допълнителни, разяснителни книги към историята) Преди всичко.. погледнете корицата. Истинска прелест! Не знам дали се дължи на любовта ми към бялото или на самата рокля или пък на прекрасната комбинация на бяло със сиво, но точно тази корица е най-добрата от цялата поредица.

Америка, когато започна „Изборът“ нямаше никаква представа, че ще се озове съвсем близо до короната, но след като тя го осъзнава, започва все повече да се плаши какво би могла да загуби, а това я кара все повече и повече да желае Максън. Е, вероятно и короната.

Последната книга беше най-емоциалната и най-съществената, според мен. Романтиката между Максън и Америак е толкова сладка, непринудена и красива, че те изпълва с адски приятни емоции. Случиха се неща, които не очаквах и промяната в държанието на Америка се виждаше кристално ясно. Стана  по-дръза, по-отговорна и много, много по-привързана към младият принц, така както аз съм се привързала към тази поредица. Не мислех, че ще се случи, но книгите са пристрастяващи. Имаше няколко „wtf“ момента, но не мога да навляза в детайли, без да съм издала няколко спойлери. Нека кажем, че събитията и преходите не бяха толкова гладки и пояснителни, колкото биха могли да бъдат. Оценявам, че авторката този път се е опитала да премахне женската омраза и да развие приятелството на момичетата като по-сестринска връзка, но промяната дойде твърде внезапно, което я направи да изглежда принудителна. Повечето неща от книгата бяха банални за мен, НО е добър опит и феновете определено ще бъдат доволни от този завършек.

Безкрайното море от Рик Янси

188803_bКНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕТАТА ВЪЛНА“  

Рейтинг: 2.5star

„Безкрайното море“ е продължението на „Петата вълна“ на Рик Янси. Много се двуомях каква оценка да дам на книгата, и се чувствам някак си гузно поради факта, че я лишавам от по-големи звезди. Но зад това опредлено стоят големите ми очаквания. Толкова бях заобичала първа книга, че си въобразявах, че ще бъдете същото и с втората. Знаете ли какъв е проблема на тази книга? Прекалено е кратка. Това ме съсипа. Рик Янси е талантлив автор, крадец на толкова награди и човек, с огромно развита фантазия, което ме предизвика да очаквам „Безкрайното море“ с неотлъчно търпение.

Не получих това исканото. Исках повече екшън, повече фантастика, повече страст и повече Бен Периш-Каси сцени. Но опита на автора не остана незабелязан. Рик Янси се е постарал да ни разкрие и задълбочи предисториите на отделните герои, направил е така, че ситуацията да не се развива единствено около Каси-главната героиня. Даже, през първите 50 страници си мислех, че така и очакваното развитие няма да се осъществи. Биха могли да бъдат добавени още много действия, за да разрастне фантастиката. Но вместо това бяха добавени реплики. Тази книга е по-скоро провокативна и ако не си я разбрал, трябва да я пре-прочетеш, защото всеки един абзац съдържа толкова много информация за извънземните и техните планове и техники, че ако веднъж изпуснеш въжето, трдуно ще го хванеш пак. Поне странният начин на писане на автора ме кара да въздъхвам и харесвам книгата, въпреки всичко. Известната доза ирония спасява положението:

„Ти ме застреля и аз оживях. Аз те застрелях и ти ще живееш. Виждаш ли? Такъв е редът на нещата. Попитай когото и да е и той ще го потвърди. Освен това нали си господин Двестагодишното Свръхсъздание, чиято съдба е да спаси нас, жалките човешки същества от интергалактическия рояк. Това ти е работата. За това си роден. Или пък отгледан – няма значение. Знаеш ли, така както върви завладяването на света, ще излезе, че планирането ви доста куца. Мина почти година, а ние още сме тук и кой сега лежи по гръб.“

А няма как да не спомена Бен Периш, момчето, което мисли, че е дар от Господ за света, в случаите, когато не си мисли, че светът е дар, който той е получил от Господ. Момчето, което е сержант, пълен с идеи, командващият, когато ситуацията стане сериозна, и комедианът, когато трябва да разведри обстановката. Той си е Бен Периш – Зомбито, а аз обожавам този герой.

И си мислех, че за Катализатора са отделени излишно много страници, но сега ми хрумва, че всъщност си е струвало, тъй като странната й теория за извънземните е вярна и възможна. Пфф, имам отново толкова много въпроси в главата, че се ядосвам на себе си, на Рик Янси, на света.

Елитът от Кийра Кас

-2-

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3star

“Елитът” е продължение на „Изборът” от Кийра Кас. Царствената история продължава много по-вълнуващо. Америка е една от шестте останали момичета, заедно с нейната най-добра приятелка – блондинката Марли. Бих могла да кажа, че „Елитът” ми харесва много повече от първата книга, може би поради това, че е обърнато по-голямо внимание на чувствата на героинята и описанията са сравнително по-дръзки и по-ясни. Направи ми впечатление, че ролите светкавично се размениха и Максън беше този, който се отчужди от Америка. Авторката буквално беше изрецетирала причината за повечето любовни терзания и в наше време:

„Докато аз се бях тревожила, че Максън ще ме изостави, Аспен се беше тревожил, че аз ще изоставя него.”

Разпознавате ли ситуацията? Както и да е, Америка е предостатъчно объркана, когато забелязва сближаването на Крис, една от малкото останали участнички и пленителният принц Максън и това значително я притеснява. Чувство на неописуема ревност и непосилен гняв я обзема, когато Америка след всичките обещания и мили думи на принца, тя го заварва с най-голямата си съперничка. След което тя, предизвикана от яростта си, действа напълно импулсивно и се проваля в очите на краля. Въпреки всичките отзиви на сина си, кралят е напълно решен да не допуска Америка да бъде избраната за принцеса. Докато кралят е напълно пленил всички с жестокостта си, кралицата е в напълно приятелски отношения с момичетата от Елита.

Интригите прехвърлят границите, а романтиката е във вихъра си. Но въпреки това Америка се двоуми, та двоуми. Нерешителността на героиня и люшкането й между двамата – Максън и старата й любов Аспен ме разочарова. Не мога и да не я критикувам, във всеки случай. Няма значение колко усърдно се опитва Кийра Кас да накара читателите да се влюбят в Америка с нейните забавни закачки и нейният остър език, който ми допада често главната персона ми се струва несъобразително инатлива и изпълнена с недиректен фалш. Мисля, че още е рано да се агрументирам, но искрено се надявам след края на третата книга от поредицата: Единствената, мнението ми да се промени.

Изборът от Кийра Кас

-1-

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗБОРЪТ“ 

Рейтинг: 3.5star

Когато намират писмото в пощенската кутия всички в семейството се радват, освен главната героиня – Америка Сингър. Важното писмо съдържа покана за Изборът. Това е томбола, от която 35 момичета биват избрани да се съзтезават за сърцето на принца на Илеа. Илеа е държава в бъдещето, която е приела монархическа форма на управление. Народа е разделен на 8 касти, при които най-низшите са осма каста, много ясно, че има и бунтовници, недоволни от този начин на живот. Главната героиня подава документи, по настояване на семейството, особено майка й е пълна с надежди, тъй като в случай, че изтеглят името на дъщеря й ще започнат да получават определена сума пари. Америка не очаква да бъде една от избраните, но в следващия момент вече се намира в самолета, пътуваща към двореца.

Ако има една книга, която е определена само за жени, то това е Изборът на Кийра Кас. Също така ако има една книга, която ще накара една жена да се почувства грозна, то това отново е Изборът. Външната красота като че ли е главната тема в книгата. То толкова много се говори за красотата на главната героиня, че в един момент си казваш „какво по дяволите“. Ако трябваше да опиша книгата с две думи, те биха били: бляскавост и красота. Но е типичната тийн книга – първа любов, сълзи раздяла, създаване на приятелство, гадни номера от някоя самовлюбена, любовни тръпки, вълнения. Добре са обяснени ситуациите, в които момичетата, също като в нашето време, се опитват настоятелно да спечелят вниманието му. Но Америка е достатъчно правилно разсъждаваща и неотстъпваща мнението си, че да не последва стъпките на останалите. Именно това се харесва на младият принц Максън. (ама аз ви казах, че тия дни ме гонят принцове) Той е джентълмен, свикнал да се държи дипломатично и се опитва да действа като баща си, но му е писнало от неутралността на мнениите и преценките му. Първата им среща му среща с Америка ми беше адски забавна а това, че тя беше напълно искрена с него ми хареса и това прерастна в мечтаното приятелство. Двамата ми бяха толкова милички, че исках да вляза в книгата и да ги дръпна за бузите и да им говоря като на бебета (бу-бу-бу-би максиии, бу-бу-бу-бу).

Препоръчвам поредицата на всички момичета, които ценят мечтите си и обичат лукса. (да, аз съм една от тях) Следващите части са: Елитът и Единствената