Поредицата Академия за вампири от Ришел Мийд

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“ 

Рейтинг: 3.5star

След всичката вече отминала мания по тази поредица и невъзможно дълго притискане от страна на една моя приятелка с думите, че „приличам на Роуз Хатауей“, при положение, че аз си нямах никаква идея какво представлява това момиче, се наканих да прочета поредицата и на всичко отгоре завърших всичките пет от шест книги, смятам да си дам малко почивка и след това да допрочета и последната от поредицата. Вероятно и от това се подразбира, че всъщност заобичах „Академия за вампири“, и ме е срам, че го признавам. Но това бяха първите книги, които прочетох от  Ришел Мийд и мога да несъмнено да кажа, че й се възхищавам за измислените герои. Забавен е фактът, че изгледах преди няколко месеца филма, който излезе на големия екран, подценявайки вътрешно темата и сюжета, мислейки, че това е поредният свръх вампирски буламач. Както и предполагах филма бе нищо в сравнение с книгата. Единственият огромен плюс на филма бе това, че бяха допринесли и изпипали толкова добре героите.

Rose Hathaway

Авторката определено си я бива в това,  което прави, отворила е друга вратичка към света на вампирите, ако мога да се изразя сладникаво. Началото на всяка една книга е агонизиращо бавно. Сюжетът е следният: Освен обикновените и напълно скучни хора естествено, че съществуват новите морои-смъртни вампири, дампири и стригои. Мороите владеят магиите със земните елементи, дампирите – полу хора, полу вампири посвещават живота си на мороите като техните пазители. Разбира се, защо да няма училище, което да събере всички тези същество на едно и също място? Тази роля играе академията „Свети Владимир“. Две години след бягството на Роуз Хатауей(в случая главната героиня), която е дампир, копнеещ да стане личен пазител на своята най-добра приятелка и също моройска принцеса, последна от рода Драгомир – Лиса. Роуз е сприхава, амбициозна, самоуверена, понякога адски дразнеща, тя е от онези герои, които мразиш, но пък незнайно защо симпатизираш. Не е безстрашна, но е смела. Някои подточки от темата на историята на вампирите, дампирите и стригоите ми се стори недоизмислена, сякаш авторката просто е изкълпила някаква история, само защото при първа мисъл й се е сторила вълнуваща.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Lissa Dragomir

Рейтинг3star

Роуз е хлътнала по нейният ментор и учител – Димитрий и твърдо смята, че чувствата й не са едностранни, но няма с какво да го докаже. Но романтиката между тях двамата е бозава, скучна и еднообразна. Димитрий е мъж, който действа уж винаги по правилният наин, въпреки импулсите. Във втората книга се наблюдява леката промяна в държанието й и си остава интересен разказвач, но толкова често проявява егоизъм и толкова бавно схваща какво се случва около нея, че читателят първи предполага какво ще се случи, още преди на главната героиня да й е хрумнало. Често ми доприискваше да вляза в книгата и да я хвана за косата и отпратя в стената, а съм против всякакъв вид агресия(???). Докато същото не се отнася за Лиса. Тя е пълната противоположност на Роуз. Мила, сдържана, страда от депресия в началото на поредицата, поради смъртта на брат й и родителите й, така че единственият човек, който й остава е Роуз, която всъщност е била в същата кола с тях и на практика умряла, но със силата, която Лиса притежава успява да си върне най-добрата приятелка. Лиса е такова русо бебче, кой би искал да й причини нещо? Тя е родена за да бъде кралица.  Одобрявам и подкрепям с две ръце връзката й с Кристиан Озера (би трябвало да се преведе Крисчън, но често преводачите са непохватни). Той е също е  морой, но родителите му са избрали да бъдат стригои, заради което той е постоянно е пренебрегван от по-властните, дете, страдащо заради постъпките на родителите си. Та той също е едно невероятно бебче като Лиса, заслужава много повече от това, което получава. 😦 Остроумен и саркастичен е, често импулсивен и голям инат. Двамата с Лиса са от онези дразнещо сладките двойки, на които хем се радваш, хем искаш да се махнат от очите ти.

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Christian Ozera

Рейтинг: 3star

 Третата книга е далеч по-реалистична и добре, Ришел Мийд е засилила играта на фронта, хехех. Сюжет, темпо, стил, характеризиране, романтика, всичките те получават значително подобрение. Роуз получава доза зрялост и изцепките й намаляват. Най-добрият й приятел Мейсън, умира и тя се чувства отговорна за това, след време си мисли, че полудява, виждайки духове навсякъде, където отиде. Ето точно тази подточка ми се стори адски нелепа и недоизчерпана. В смисъл, има я цялата тази врява около стригоите и живите същества, защо трябва да се включват и духове? Абсурдно е и необходимо е. Но пък за сметка на това екшъна никога не престава да заема позиция. Във всяка една от книгите има определени kick-ass сцени, които са достатъчно добре описани, за да успеят да те вкарат някъде там по средата на мятащите се колове като невидим наблюдател.

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 2star

Колкото и не харесвам скучният Димитрий Беликов, авторката наистина се гаври с него, превръщайки го в стригои. Такъв силен и отговорен мъжага, се превръща в пребледнял, отвратителен стригои. И тъй като двамата  си бяха обещали единият от тях ако се превърне в самото Зло, другият да го убие, за да не го оставя да се скита из света като лош вампир. Сюжетът в „Кръвно обещание“ върви измъчващо бавно, изпълнен е със сумати необходими и ненужни герои, които нямат кой знае каква запомняща се роля в цялата схема. В един момент бях започнала да прескачам страници, за да стигна до нещо, което си струва да се прочете. Разделена е на две части: Ейвъри/Лиса в академията и Роуз в Русия, търсеща Димитрий. Роуз се среща и с баща си – Ейб, който е важна клечка сред мощениците. Историята е умело преплетена, но толкова скучнните случки са компенсирани от красивият край на книгата.

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ“

Рейтинг: 3star

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Adrian Ivashkov (Fan Art)

Тези три звезди книгата заслужи единствено заради една осъществяването на една дългоочаквана сцена с Ейдриън и Роуз. О, кой е Ейдриън? За малко да забравя, най-красивото съм запазила за последно.

Добрата новина е, че „Духовна Връзка“ е по-добра от „Кръвно обещание“, така че си поемете дълбоко дъх. Но, има и лоши новини. Характерът на Роуз става хит в тази книга. Темпото е доста бързо, така че не ти остава време да се отгечиш. Има три главни точки в книгата: a) Изпита на Роуз; b) Спасяването на Виктор Дашков; c) Битката с Димийтрий.

Има неща в книгата, които ми се искаше да не бяха получавали такова внимание, като партита, семейни посещания и т.н. Но след като Ейдриън заема важна роля в книгата, не може да те да не са включени, разбирам. Господин Ейдирън Ивашков – морой, имащ духовни сили и племенник на кралица Татяна, идва от значително богато семейство. Пуши, пие и купонясва доста често, но на място с това е и саркастичен, самоуверен и плува в басейн от жени, които биха му се залепили. (аз също влизам в този списък, няма какво да се лъжем 🙂 ) След запознанството им с Роуз във втора книга, (искам да вмъкна точно тук, че е изключително невъзпитано от страна на авторката да ни лишава от Ейдриън в първата книга, както и във филма, не е честно и не е знак на добро възпитание да си играеш с чувствата на читателя) той сравнително бързо се влюбва в нея и тъй като е склонен към пристрастяване, се привързва прекалено много. И тя, Роуз малката кучка се възползва от това и взема пари от него, за да отиде в Русия.(??!???!?!?!?!) След завръщането си в Академията, започва връзка с него, при положение, че знае, че няма начин да не мисли за Димитрий през цялото време. Но не е само това. Също така изпозлва кредитната му карта след като измъква Виктор Дашков от затвора и за да намери брат му отива в Лас Вегас с приятели, без да спомене за нищо от това на Ейдирън, който формално й се води приятел. И сега някой да ми каже една причина, поради която да я респектирам? Да не споменавам шумното обясняване на любов към Димитрий? Ако имах начин да си поговоря с Роуз, щях да й кажа само:

Имаше аспекти, които както се вижда ме дразниха, но поредицата е хубаво приключение. Страх ме е да прочета последната книга, тъй като леко си спойлнах, прочитайки това-онова и разбрах, че Роуз успява все пак да съсипе Ейдирън психически. И да си заживее щастливо с нейният Димитрий. ПФ, Ейдирън и без това заслужава много по-добра от нея. Във всеки случай, „Академия за вампири“ е предназначена за младата аудитория и ако не харесвате вампири и саркастични герои, определено не е за вас.

Впрочем, трябва да поговря с приятелката ми и да обсъдя темата с „приликата“ ми с Роуз. Аз не съм толкова неприятна.

Или поне се надявам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s