Безкрайното море от Рик Янси

188803_bКНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕТАТА ВЪЛНА“  

Рейтинг: 2.5star

„Безкрайното море“ е продължението на „Петата вълна“ на Рик Янси. Много се двуомях каква оценка да дам на книгата, и се чувствам някак си гузно поради факта, че я лишавам от по-големи звезди. Но зад това опредлено стоят големите ми очаквания. Толкова бях заобичала първа книга, че си въобразявах, че ще бъдете същото и с втората. Знаете ли какъв е проблема на тази книга? Прекалено е кратка. Това ме съсипа. Рик Янси е талантлив автор, крадец на толкова награди и човек, с огромно развита фантазия, което ме предизвика да очаквам „Безкрайното море“ с неотлъчно търпение.

Не получих това исканото. Исках повече екшън, повече фантастика, повече страст и повече Бен Периш-Каси сцени. Но опита на автора не остана незабелязан. Рик Янси се е постарал да ни разкрие и задълбочи предисториите на отделните герои, направил е така, че ситуацията да не се развива единствено около Каси-главната героиня. Даже, през първите 50 страници си мислех, че така и очакваното развитие няма да се осъществи. Биха могли да бъдат добавени още много действия, за да разрастне фантастиката. Но вместо това бяха добавени реплики. Тази книга е по-скоро провокативна и ако не си я разбрал, трябва да я пре-прочетеш, защото всеки един абзац съдържа толкова много информация за извънземните и техните планове и техники, че ако веднъж изпуснеш въжето, трдуно ще го хванеш пак. Поне странният начин на писане на автора ме кара да въздъхвам и харесвам книгата, въпреки всичко. Известната доза ирония спасява положението:

„Ти ме застреля и аз оживях. Аз те застрелях и ти ще живееш. Виждаш ли? Такъв е редът на нещата. Попитай когото и да е и той ще го потвърди. Освен това нали си господин Двестагодишното Свръхсъздание, чиято съдба е да спаси нас, жалките човешки същества от интергалактическия рояк. Това ти е работата. За това си роден. Или пък отгледан – няма значение. Знаеш ли, така както върви завладяването на света, ще излезе, че планирането ви доста куца. Мина почти година, а ние още сме тук и кой сега лежи по гръб.“

А няма как да не спомена Бен Периш, момчето, което мисли, че е дар от Господ за света, в случаите, когато не си мисли, че светът е дар, който той е получил от Господ. Момчето, което е сержант, пълен с идеи, командващият, когато ситуацията стане сериозна, и комедианът, когато трябва да разведри обстановката. Той си е Бен Периш – Зомбито, а аз обожавам този герой.

И си мислех, че за Катализатора са отделени излишно много страници, но сега ми хрумва, че всъщност си е струвало, тъй като странната й теория за извънземните е вярна и възможна. Пфф, имам отново толкова много въпроси в главата, че се ядосвам на себе си, на Рик Янси, на света.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s