Предимствата да бъдеш аутсайдер от Стивън Чбоски

f732c2add0urn-jpg-206-313-cc-dri-7zmohq9uiea1pxteh4zРейтинг: 4star

Този път ще бъда съвсем кратка. Нека не крием факта, че за корицата не са се постарали особено, но пък като знаем, че ситуациите в книгата се развиват през 90-те вероятно оформлението на книгата се вписва идеално. Но пък като не знаем за тематиката на книгата, на пръв поглед изглежда скучна и клиширана. Явно твърдението не съди книгата по корицата е вярно. (Значи когато изляза на лов за книги трябва да престана да точа лиги по някои изящни корици.)

Започвам с това, че книгата я прочетох миналата година, получих я като подарък за рождения си ден от една много мила, интелигентна (силно подчертавам последната дума) приятелка. За да си я припомня я прочетох отново това лято, въпреки, че знаех точно какво се случва, а филма бях изгледала около пет пъти, емоциите, които предизвиква у мен тази книга бяха неописуеми. У мен на преден план излезе детската наивност, почувствах се щастлива (което ми се стори изключително странно) и свободна, дори да беше за кратко време, започнах да обръщам видимо повече внимание на малките неща и да се радвам на тях, колкото и банално може да прозвучи това.

Главният герой-Чарли е на 16, доста е срамежлив и затворен в себе си, интелигентен отвъд годините си, но въпреки това неопитен във взаимоотношенията си с околните. В писмата му, които адресира до неназован „приятел”, наяве излиза необикновения му и позитивен поглед към света. Има хора, които гледат, но не виждат. Докато четях си мислех, че Чарли не е от тях. Той е от хората, които гледат и виждат, наблюдават хората около себе си с голям интерес и се чудят дали живеят живота си така, както биха искали.

Както винаги правя, изгледах филма много преди да държа книгата в ръцете си. Филмът бе достатъчно добър сам по себе си, бях убедена, че книгата ще бъде още по-добра и на по-високо ниво и имах неустоима нужда да получа отговори на въпроси, които останаха като пълна загадка в главата ми. Така и стана. Получих си отговорите и бях леко шокирана, но и напълно удовлетворена. И те никак не касаят моралните дилеми, не включват въпроси за насилието, наркотиците, секса, защото за тях авторът се е изказал свободно, без да се задълбава в излишни размишления и оставяйки възможност на читателя да запази собствената си позиция. Въпросите са за начина, по който са изградени човешките взаимоотношения на всяко ниво, за комуникацията в обществото ни като цяло, за риска да бъдеш напълно откровен първо пред другите, после пред себе си.

Това, което прави книгата специална е реалността, а също така е много емоционална и грабваща. Начина, по който Чарли пише писмата си е изключително лек и подреден, а действията на героя са толкова зловещо неприемливи за останалите, че момчето запазва позицията си на аутсайдер както сред своите връстници, така и в собственото си семейство. Най-красивото в цялата схема е, че съществува едно безрезервно приятелство между Патрик, Сам и Чарли.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s