Подмененият от Брена Йованоф

cdb8a2fac5urn-jpg-206-306-cc-dri-r8g7juwjfea1d5ryaro
Рейтинг:  3star
Tова е една от онези книги, които си купуваш без да прочетеш резюмето и не знаеш за какво става дума, но искаш да ги имаш само и единствено заради корицата. И както тя ни подсказва: в книгата не се разказва за понита и говорещи птички. Защо първо започвам с корицата? Защото тя е една от най-добре изпипаните и оригинални корици, които съм виждала. Бурни аплодисменти за нея.
Една съвсем нелоша тийнейджърска драма, която е избрана за една от десетте най-добри тийн-хорър книги за 2010 година, за което поздравявам авторката. Брена Йованоф успява едва с дебютният си роман да покори много сърца, да ни остави да искаме още от шантавата драматургия на Маки. Начинът на писане на авторката е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно и иронично чувство за хумор.
Романът ми отне две безсънни нощи и вероятно пет-шест кафета.
Върви леко, понякога разговорите се задълбочават между героите и те карат да се замислиш над много въпроси. Йованоф е силно наблегнала на приятелството и чисто човешките взаимоотношения. Смятам, че понякога макар и доста описателният й начин на писане ни кара да се замислим относно човешките отношения, относно най-малките почти незабележими фактори в живота.
Книгата е не толкова добър хорър, колкото драма. Главният герой Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, опитвайки се да го прави съвсем нормално, но не му се получава, защото той не е един от нас, той не е човек. Той е подменен. Преди 16 години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Маки има друга родина – светът под град Гентри и „роднините“ му си го искат обратно. Градът е доста подозрително място, в което изчезват малки деца и абсолютно никой нищо не прави по въпроса. От гледна точка на един нормален човек: жителите са тотално превъртали.
Маки е един от най-сладникавите герои, в които съм се влюбвала. Един от най-реалистичните и характерни личности. Той е от героите, заради които искаш да влезеш в тъпата книга, да го изкараш от там, да го прегърнеш и да прошепнеш „Всичко ще бъде наред“ и да си живеете до края на дните ви, заобиколени от цветни балончета и пасти. Единственото желание на Маки е да бъде нормален, като останалите деца в училище, да комуникира нормално, да си има гадже, да се усмихва непрестанно, дори да прави всички онези вредни неща, които съвременните тийнейджъри си позволяват. Но всичко това е много, много трудно, той изпитва алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят.
Единственото, което не ми харесва в книгата е, че краят е отворен. Ще си останете без отговорите на безкрайните ви въпроси, жалко. Книгата я препоръчвам предимно на по-младата аудитория, вярвам, че няма да има разочаровани.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s